Cavalli club

Виктор Кревйър написа:

Елизабет и Кристофър не се подвоумиха да изоставят Виктор, но за него не
беше хич голяма загуба..Беше му малко жал за мадамата, но в общи линии
факта, че се отърваваше от брат си му липсваше най-много..Ее, сега кой
щеше да дразни сега?На кой щеше да се подиграва и кой щеше да му хвърля
злобни погледи?Мм, все щеше да си намери жертва..Неговата заядлавост не
спеше нито нюха му за непредвидени свалки..Кристофър тъкмо напусна бара с
тъмнокоска, когато на Вик му се отвори парашутчето..
Отпи лека
глътка от абсента и реши, че ще го смени с друго питие, нищо че плати
бая якичко за някакви си нищожни двеста грама силна спиртна
напитка..Трябваше да си поръча нещо по-леко, за да не отцепи преди да е
разбрал името й..
-Бих казал идеално.-засмя се Виктор и кимна към мястото до себе си..
Не
му се искаше да я гледа как стърчи така, предпочиташе я седнала, но кой
го питаше?Май трябваше да се абстрахира от садистичната си сутеньорска
психика, която почна да се проявява много открито..
-Нямаш нищо против да ми правиш малко компания, нали?-подсмихна се Виктор..
Беше красива русокоса жена с добре изваяно тяло и красиви очи..Външност достойна за мадама, слязла от корицата на Плейбой..

-Ще ти правя компания..нямам против-усмихнах се и седнах на празното място до него
-Аз съм Линдзи приятно ми е -усмиханх се и отпих от уискито
-А твоето име е?-попитах и го погледнах..След което забелязах,че момичето и момчето отидоха в сепарето и ние останахме сами
-Е явно сме сами?

Дам..Бяха сами..Хе-хе..Не!Кого залъгвам?В главата на Виктор не се въртяха чисти помисли, колкото и да се искаше на всички..Посегна към новото си питие и поднесе чашата към устните си, но преди това я чукна лекичко в нейната..
-Наздраве!- каза и чак товага погълна голяма част от изгарящата течност..-Аз съм Виктор Кревйър, да ти кажа честно, нямам нищо против да сме известно време само двамата..
Подсмихна се като дърт котарак, видял дебела и сочна пържола..Ама, сега да не си помислите, че казвам нещо против Линдзи?Беше му точно по вкуса..Падаше си по русолявички секси мръвки с не много задръжки по отношение на компанията..
-Нас никой май не ни харесва, но пък за сметка на това, ние се харесваме..-засмя се шеговито Вики и й смигна закачливо..

- Вие двете познавате ли се? - попитах озадачено.
Серина - моята БФФ и Ел се заговориха сякаш бяха първи приятелки. Не знаех че се познават, Серина никога не я бе споменавала.
- Та Серина, радвам се да те видя. Не съм те виждала напоследък.
Погледа ми кръстоса помещението и видях ново познато лице на бара. Рейчъл - моята "любима" братовчедка, седеше на бара до Вик - моя "скъпоценен" полубрат и си говориха нещо. До колкото си спомням двамата не се познаваха, затова трябваше да ги спра, ако положението стане напечено...

Преди да завържа по-задълбочен разговор с момичето и момчето погледът ми попадна на една "любима" личност - братовчед ми, който, учудващо, но бе в компанията на две красавици... Интересно. Ухилих му се от бара и вдигнах чаша, след което тръгнах точно към сепарето му. Нямаше да е лошо да му досадя малко.

Докато се взирах в родата ми която си бе направила сбирка на бара, Рейч повдигна глава и ме видя. Усмихна се от място и тръгна към нас. Не ми стигаше че Вик дойде, ами сега и тя. Как двама от най-омразните ми личности можеха да се натресат точно на мен и то в един ден на едно и също място. Отпуснах леко Лизи, и тя се облегна назад. Тя и Серина се изгледаха, когато Рейч застана срещу тях.
- Елизабет, Серина - това е Рейчъл, моята братовчедка - представих я аз.
Задоволна усмивка се намести на лицето на Рейч, досъщ като тази на Вик, може би все пак си приличахме по нещо...

-Хайде- Виктор подкани Линдзи и се изправи от мястото си..
Ръката му се стрелна към отново напълнената чаша и я взе..С бавна походка, сигурен че русокосата го следва..Не питайте от къде бе толкова сигурен..Пък и, ако трябваше да бъде честен неговата цел в момента бе и Рейчъл, която не си поплуваше по външност и беше от мацетата, които оглавяват списъка "Жени, които трябва да...(ще сменя думичката с друга) опитам"..Отдавна я заглеждаше, но нали не се обичаше особено много с Крис, та не виждаше повечето от роднините му, за което искрено съжаляваше, до някъде..Факта, че на Вик не му се налагаше да ходи на онези семейни сбирщини, които организираше майка им, го лишаваше от щипането на бузки на леля Марч, одумването, което му подготвяше всеки път баба Тери и сватосването, специалитет на чичо Джон и леля Линда..А това бе само част о огромното семейство, на което принадлежеше..Не смятаме и родата на гътналия се татко, но пък можеше да нарича "тате" и татенцето на Кристофър, така че не му липсваше абсолютно нищо..Наред с тези лошотийки, Виктор Кревйър пропускаше и приятната компания на готините братовчетки на Крис, а една от тях бе Рейчъл, не че и тя най-вероятно много, много се подвизаваше по празници на семейните вечери, но все пак..
Виктор застана зад Рейчъл и я хвана за задника..
-Крис, добре че сме полу братя и нямам роднинска връзка с братовчетка ти.-изкоментира нагло Вик и намигна на брат си..-О, Рейч, липсваше ми последните..5-6 годинки..Докато бях на топло, все за теб си мислех..
Държанието му бе напълно обичайно.От бивш затворник какво очакваха всички?

Двете момичета, които до преди малко седяха при Крис отидоха за напитки и аз погледнах братовчед си.
- Сладки са и ми изглеждат симпатични - ухилих се - как са се излъгали с теб?
Тъкмо Крис да ми го върне, когато някой ме ощипа по задника, след което каза:
-Крис, добре че сме полу братя и нямам роднинска връзка с братовчетка ти... О, Рейч, липсваше ми последните..5-6 годинки..Докато бях на топло, все за теб си мислех..
Аз се обърнах, готова да се заяда и да раздам един-два шамара, когато се озовах на милимтър от устните на... някой си.
- А, ти си? - попитах.
- Любимото братче на Крис - ухили ми се той. - Вик.
Е, нищо чудно, че не го познавах. Никой не ми бе и споменавал, че Крис има полу брат, а аз бях ходила на точно две от онези досадни, семейни сбирки.
Огледах Вик и веднага го определих като типичното лошо момче - точно каквото търсех в момента.

Беше средно висока красавица, носеща обувки на високи токчета, което я правеше почти на нивото на Вик..Отдръпна се крачка, две назад и я огледа..Такива дълги крака имаше, че мръсните му помисли се пробудиха на мига..Изящните й форми раздвижваха представите му за идеалния завършек на едва започващата нощ..Отново застана плътно до нея, уж неволно..
-Крис май ти и мамичка не се гордеете с мен?-Виктор хвърли нагъл поглед на брат си.-Не ме представяте на готините мацки, но на леля Марч ме представихте..-изкикоти се като стара щайга.-Теб вече те познавам, мила ми Рейчъл..Честичко те виждам по списания..Ти си втората гордост на семейството..
Хах..Първата..или всъщност другата гордост на семейството беше Кристофър, нищо че Виктор беше по-големичък ии също имаше своята слава..На престъпник, но все пак е някаква слава..

Този Вик започваше да ми допада, макар че имах навика да стоя далеч от бивши затворници - бях си патила доста от такива.
- Надявам се, докато ме гледаш да не се занимваш с... неприлични неща - ухилих му се.
След което се преместих до Серина. Исках да видя дали Вик е в настроение за игрички.
Реших да завържа разговор с хубавата блондинка, която ми беше доста позната, и да не обръщам внимание на "роднината си".

Виктор се засмя в отговор на думите й..Хареса му как мисли русокоска, но трябваше да си признае, че е малко далеч от истината..Понеже имаше добро поведение, достатъчно добро пък и не особено голямо провинение, беше разпределен в смесеън затвор и си имаше по някоя мадама разбойничка на разположение..Така, че не бе прибягвал към такива средства, а и не беше от мъжете, които..ръчната..ги задоволяваше напълно..Обичаше да докосва, изгаря, целува и..нека не бъда толкова описателна по отношение на това какво харесва..
-Аз съм от мъжете, които обичат да пипнат и да видят на живо..-намигна й заговорнически и седна в сепарето срещу нея, хвърляйки й неприлични погледи, типични за неговото поведение..

Тази вечер не бях в настроение да седя отново в къщи сама. А пък и бях в Л.А., нямаше да е зле да го опозная...или поне част от него. Предния ден минах покрай един бар, защо да не отида там, изглеждаше ми готино място... Взех си чантата и излязох. Малко се стреснах, когато колата седеше отвън и ме чакаше. Казах адреса и след 10 минути бях там. Влязох и тръгнах към бара. Но там се беше насъбрала една огромна група, така че реших да пропусна... А и нямаше да е зле да освежа грима си, затова потърсих тоалетната. Намерих я и отворих вратата. На пода седеше едно много познато момиче...чудех се къде я бях срещала...
- Ей, добре ли си? Станало ли е нещо?- Докато говорех, се наведох към нея.

Докато си седях в гнусната тоалетна едно момиче влезна.
И ме попита :
- Ей, добре ли си? Станало ли е нещо?
-Ммммм не съм много добре.Прекалих с пиенето.-засмях се.
Тя се наведе към мен.Беше много мила.
-Приятелите ми дори не се сещат че ме няма,толкова сладко си говорят.

[i] -Мм не съм много добре.Прекалих с пиенето.-тя се засмя. Приятелите ми дори не се сещат за мен, толкова сладко си говорят.
- Амм, да не говориш за групата при бара..да, те наистина много сладко..говорят. Ей, искаш ли да те откарам някъде? Шофьорът ми се е лепнал за мен и сигурно ще ме чака цяла вечер...