Cavalli club

Поех ръката й.
- Вивиан, приятно ми е. Момичето се изправи.
- Сигурно са те питали и друг път, но.. срещали ли сме се някъде, защото си ми страшно позната?
Тя тръгна да ми отговаря, когато едно блондинка влезе притеснено.
-Какво е станало?-попита тя Елизабет.

-Много си мила-казах и се усмихнах.
-Мда и ти си много позната.Но не мога да се сетя от къде.Странно.
Докато излизахме с Вивиан,Сеина дойде притеснена каза :
-Какво е станало
-Малко се понапих.Добре че Вивиан ме намери.
Погледнах я и я гушнах.
-Вив това е братовчедка ми Срина.

-Малко се понапих.-отговори Лиз.- Добре че Вивиан ме намери.
Тя ме погледна и ме гушна. Отвърнах радостно на прегръдката й.
-Вив, това е братовчедка ми Серина. Представи ми я тя. Аз протегнах ръка към нея.
- Приятно ми е, Вивиан.-казах и се усмихнах. Зачудих се винаги ли хората в Ел Ей бяха толкова мили...

Докато стигнахме сепарето, придържах Лиз за всеки случай, не исках да я търся по пода...
-Вив, седни до мен - каза тя и се засмя.
Аз нямах нищо против, и без това само нея познавах.Братовчедка й, Серина,седна до едно момче. Явно Лиз беше усетила, че го зяпам, защото се наведе към мен и прошепна:
-Онова момче там.Кристофър.Май го харесвам.
Май някой е прекалил с маргаритите, помислих си аз, но само кимнах и продължих да оглеждам всички.
- Май не се разбира с всички, а?- попитах Лиз след като забелязах няколко злобни погледа между него и другото момче...

Елизабет обикаляше из улиците на града и мислеше в кой бар или дискотека да влезе.След половин час разхождане тя реши да влезе в един нощен клуб.Не обърна внимание на наименованието му,а направо влезе.Музиката кънтеше в помещението,а телата на хората около нея се извиваха в такт с музиката.Трябваше да се бута,за да стигне до бара,но най накрая намери едно свободно място и седна.Барманът се приближи към нея и тя побърза да поръча..
-Двойно уйски..-измрънка тя и се настани удобно на столът си.Очите й зашариха из клуба търсеки някой познат,но явно днес нямаше късмет.До нея стоеше някакъв мъж и се взираше в празната си чаша и брюнетката реши да го заговори..
-Хей-промълви тя като се опита да привлече вниманието на непознатият към себе си..

Обикалях улиците.Накрая стигнах до един клуб.Огледах го и реших да вляза.Имах нужда от алкохол.Беше пълно с хора,но на бара нямаше много хора.Отидох на бара и седнах на един от столовете.
-Една бира! - казах ненадейно и се замислих. - Нека е уиски. - реших после,а бармана кимна.Обърнах се за да огледам мястото.Не беше от местата,където да има противни хора,които да ти се заяждат.Дори мога да кажа,че мястото е приятно.Поръчката ми дойде и аз взех чашата.
Набързо изпих уискито и продължих да се оглеждам,като се замислих,дали да си поръчам още едно.Накрая си поръчах второто уиски и се загледах в чашата си.Вече умирах от скука,когато чух женски глас.Обърнах по посока на гласа.
-Здрасти! - отвърнах и взех новата чаша с уиски.
Надигнах чашата,но този път реших да не я изпивам цялата,а да я карам по - леко,за да не се напия много бързо.Обърнах се към момичето усмихвайки се.
-Аз съм Нейт Арчибалд! - представих се учтиво и подадох едната си ръка за да се здрависаме.

-Елизабет Дейвис-отвърна му тя и се усмихна на новият си познат.Музика бумтеше в ушоте й,и тя не можеше да го чува добре за това дръпна столът си към него като продължи да се усмихва.
-Изглеждаш ми самотен Нейт.-продължи тя и отпи няколко глътки от уйскито си.Кафеникавата течност изгори гърлото й,а в очите й напираха сълзи.Преглътна набързо и вирна брадичка,но мъжът до нея бе забелязал,че уйскито е пракалено силно за нея.
-От кога си в града?-полюбопитства тя и започна да върти чашата в ръцете си.Момичето беше от няколко дни в града и все още не познаваше никой.Срещата й с Нейт я зарадва,защото все пак това беше първото й запознаство..

Тя ми се представи,а след това отпи от уискито си.То разбира се,беше предалено силно за нея.Моето уиски също беше силно за мен,но никога нямаше да си поръчам двойно уиски.
Елизабет ме попита от колко време е в града.Аз се усмихнах и отпих отново от уискито си.Музиката наистина беше много силна и трябваше да се напрягам за да я чуя добре.
-От доста време съм тук! - казах аз и наум се опитах да преброя месеците. - От около половин година. - допълних с точност. - Изглеждаш ми нова! - отбелязах аз и отпих от уискито. - Какво те накара да дойдеш тук,мен лично ме накара това,че ще започна наново...

-От няколко дена съм в града.-едва не извика,защото музиката заглушаваше думите й.
-Е..моята причина не е по различна.-отвърна му тя и се засмя.
-Опитвам се да започна на ново..и мисля,че се получава-добави тя и отново отпи от уйскито си,но този път не избърза,а едва допря езикът си до течноста в чашата.Определено новият й познат беше голяма сладур,но тя си бе патила точно от такива като него.Отърси се от глупавите си мисли и отново се усмихна..
-Занимаваш ли се с нещо Нейт..или учиш?-зададе поредният си въпрос и махна на барманът.Поръча си кола,защото не можеше да пие двойното уйски чисто..ако продължаваше така щеше да се напие след първата чаша.

-Ами,все още уча,за сега нямам никакви планове за бъдещето,надявам се да намеря нещо по мой вкус.Има много неща,в който ме бива,но не всичко е моята стихия. - засмях се аз и огледах мястото. - Тук е доста шумно! - допълних и изпих уискито си,поръчах си следващото.
Беше ми доста скучно,а и май и тя беше отегчена.Затова се огледах и се приближих до нея.
-Разкажи ми малко за себе си! - казах аз и се усмихнах.Тя ме погледна невярващо,а аз се замислих,какво да кажа в своя защита.Затова реших да разкажа за себе си. - Идвам от Ню Йорк,семейството ми налагаше много голям натиск над мен,затова реших да замина.А и без това имах малко проблеми с приятелите си.А и смятам,че така ми е по - добре...не мога да стоя на място,където ми казват какво да правя,с кого да се срещам,и какво да работя след няколко години,просто е ужасно. - обесних и отпих от уискито.

-Аз също идвам от Ню Йорк..-започна несигурно тя,защото не обичаше да говори за миналото си,но нещо вътре в нея искаше да сподели с новият си познат.
-Ъм..имах доста проблеми с родителите си и "приятелите ми" за това просто реших да избягам от всичко това и да започна на ново..-продължи като все още говореше несигурно.
-Толкова за мен!-добави тя и се усмихна.Мразеше когато трябваше да споделя миналото си,защото се срамуваше и от самата себе си.Беше спестила част от историята си на Нейтън,защото знаеше,че би я помислил за откачалка..
-Защо си сам?Тук нямаш ли приятели или приятелка?-отново полюбопитства тя и отпи от колата си..

Тя ми разказа за живота си,имахме много общи неща,което ме зарадва,хубаво е да има поне един човек,с който да намираме общи неща.А и тя си беше добра.Усмихнах се.
Допих уискито си и поръчах следващото.Канех се да отпия,когато тя ме попита защо съм сам,и дали си имам приятелка.За малко не се задавих.Ужасна тема,не ми се говореше много за Фелисити,но все пак вече започнах да я превъзмогвам,знаех,че не мога да бъда с нея,което си беше нещо като фикс идея,но вече не.Нямаше повече да се боря за нея.Дори не знам защо продължавам да си мисля за нея,като тя не го заслужава,обзалагам се,че сега се натиска с Бен.Противно...
-Всъщност,вчера скъсах с едно момиче,тя се сби с едно друго заради мен,но после целуна друг.Тук е доста объркано,и дори няма да се учудя ако ме помислиш за луд и перверзник... - казах и погледнах тъжно към кашата си.
Разбира се накрая можех да се сродя с чашата,все пак тя ми е най - добрата приятелка. - Ами ти,имаш ли си приятел? - попитах с леко любопитство.

Елизабет сложи ръка на устата си,за да не се изкикоти.Повдигна леко едната си вежда и се усмихна на Нейт..
-Ъм..наистина доста странна история.-промълви тя и отпи от уйскито си.Не понасяше на алкохол и тя самата много добре го знаеше,но се учудваше на жаждата си..Беше започнала да усеща главата си натежала,а танцуващите тела около нея бяха размазани..
-Лошо..-измърмори тя,като дори не усети,че го е казала на глас.Погледна към Нейт и отново се усмихна.
-Имах,но вече не сме заедно.-отвърна му тя като в гласът й се усещаше злобата,която таеше към глупакът,разбил животът й.
-Между другото..не те мисля нито за луд,нито за перверзник.-успокои го тя,но този път не ударжа смехът си..

Тя се засмя и ми стана малко гадна,наистина не беше много добре,това да съм сам,трябва час по скоро да си намеря гадже,което да е по - добро и да не ме оставя след първата вечер.Почувствах се малко по - добре,когато и тя каза,че вече няма гадже.Сега бяхме начисто и всеки от нас можеше да започне нови приятества и прочие.Около нас започна да става прекалено пълно,а някакви хора до нас щях да се сбият,наистина не исках да се намирам на бара,когато докопат бутилките.Изпих наекс уискито и се огледах,все още не исках да си тръгвам,затова се усмихнах на Елизабет и се изправих.
-Какво ще кажеш да танцуваме? - попитах аз и се изправих,застанах до нея и подадох ръката си и я погледнах очарователно.

-Извинявай..ако съм те засегнала-промълви тя засрамено и отново отпи от уйскито си.Не искаше да го нарани със смехът си,но просто не можеше да се сдържа.Следващият му въпрос я вцепени..
-Ъм..Нейт..не мисля,че това е добра идея.-измърмори тя като сложи ръка пред очите си.Да беше се напивала,но от както напусна Ню Йорк не бе близвала алкохол и ето,че сега бе пияна от една чаша.Мъжът пред нея стоеше и я гледаше настоятелно и объркано..
-Добре.-въздъхна тя и се предаде.Усмивката се появи на лицето й,и тя му подаде ръка.
-Не съм много добра в танците.-започна да се оправдава тя,но той вече я водеше през тълпата и почти бяха стигнали центъра на вихрушката от тела..

Елизабет се замисли дали да тъгне с мен,но аз я погледнах много настоятелно и просто нямаше как да откаже.Лично на мен ми беше много приятно да си разговарям с нея,но исках все пак да правя и други неща,а не само да си говоря.
Тръгнахме между талпата,докато накрая не стигнахме до центъра,беше готино местенце.Само дето всички ни гледаха и по - голямата част от хората се отдръпнаха,сякаш бяхме някакви известни личности.Тя спомена,че не може да танцува.
-Спокойно аз ще те науча,а и нали съм тук,никой няма да ти се смее,когато аз съм тук,запомни това! - засмях се аз и двамата започнахме да танцуваме на една хубава песен,след около 5 секунди песента спря и почна някаква друга,по - хубава от предишната.Двамата танцувахме около пет минути,когато започнах леко да се изморявам.Нямаше да се откажа толкова лесно,а и тя тъкмо започваше да се отпуска.Започнах да танцувам все по - бързо и бързо.Около нас хората започнаха да се трупат и се чудех как не са ни бутнали на земята още.Явно тази песен е една от любимите на хората от клуба,защото всички и се радваха.Погледнах към Елизабет,тя се смееше.Аз се приближих малко към нея.
-Страхотно е нали!?! - засмях се аз и минах зад нея,направих няколко движения и отново минах пред нея.Като се озовах малко по - близо от предишното си състояние.

Елизабет бе сигурна,че навън вече е светло,но точно в този момент нищо не я интересуваше.Мразеше да танцува,а този мъж я бе въвел във вихара на танца.Докато се движеше всичко около нея изглеждаше размазано и точно това я разсмиваше.Усети тялото на Нейт да я притиска към себе си,но тя не го отблъсна както правеше с всички други,а се наслади на допирът му.
-Прекрасно е..-изписка тя все още смееки се като гледаше право в прекрасните очи на новият си познат.Вече беше сигурна,че градът и обитателите му ще й допаднат.
-Нейт личи ли ми..ъм,че съм пияна?-попита тя и се изкикоти на себе си."Е повече няма да прекалявам с алкохолът" , обеща си тя на ум и продължи да се смее и танцува..

Двамата продължихме танца си.По едно време тя ме попита дали изглежда като пияна.Засмях се.Не изглеждаше като пияна,но явно тя така си мислеше.Колкото и странно да звучи,на мен не ми изглеждаше пияна.От няколко часа се познавахме и вече започна да ми харесва.Усмихнах се.
-Не. - отговорих твърдо. - Но ако продължаваш да пиеш,ще трябва да си сменя мнението. - засмях се силно и се замислих.Бях изпил четири уискита,и сигурно приличах на пиян човек,затова се спрях за момент и я погледнах право в очите. - А аз,изглеждам ли пиян? - попитах сериозно.

-Ами..на мен всички ми изглеждат пияни.-отвърна му тя и избухна в смях.
-Не питаш правилният човек..-добави тя и се усмихна.Всичко около нея се въртеше и с всяка изминала минута й ставаше по забавно и се отпускаше.
-Повече няма да пия.-самосъжали тя и се притисна към мускулестото тяло на Нейт.Трябваше й опора и тя я намираше в него.От доста дълго време не бе излизала от къщата на родители си,за да се потулят слуховете и сега не можеше да повярва,че се забавлява така.
-Радвам се,че те срещнах Нейт..забавна компания си.-измрънка тя и отново се усмихна.

Засмях се,а тя се приближи до мен.Изчервих се,момичето ми обеща,че повече няма да пие,което още толкова ме зарадва.Изглеждаше ми много хубава така.Не че я харесвах като изпия четири уискита,а просто много започваше да ме кефи като човек.Наистина беше забавна,и щях много да съжалявам,ако загубя човек като нея.
Двамата продължихме танца,докато хората не започанаха да се приближават много и да ни бутат.Надигнах главата си и започнах да гледам над главите на хората.Погледнах към Елизабет,която щеше да се смачка.
-Хора,я по - полека! - изкрещях аз и почти всички спряха да танцуват. - Не виждате ли,че я задушавате... - погледнах към Дейвис,която наистина не беше много добре. - Ами,ако падне и някой от вас я ритне в главата? - знам,че беше тъпо,но няма да позволя на някакви идиоти да я пребият,открих я и няма да я пускам.Толкова ми беше станала симпатична,че нямах думи да опиша чувството си.
Хората започнаха да се отдръпват малко,а аз се засмях.
-Все още ли си мислиш,че не съм луд?

-Все още мисля,че не си луд.-потвърди убеждението си тя и се усмихна на Нейт.Определено той и допадаше..Характерите им бяха сходни,а и мисленето им бе почти еднакво.Тя се усмихна при тези открития и предпазливо зарови глава в гърдите му.След секудни се отдръпна само,за да съзре обърканият му поглед и тя побърза да обясни..
-Нищо лично..просто имах нужда да прегърна някой.-оправда се на бързо тя и се засмя тихо.Харесваше новият си познат и определено искаше да направи нещо повече,но се страхуваше.Спомените от последната й раздяла никога не напускаха съзнанието й,и виняги и няпомняха,че всички са еднакви..но ето,че бе открила един различен.
-Може ли да седнем за малко?-попита тя и втренчи сините си очи в неговите.

Тя ме прегърна,а аз се изчервих.Не знаех какво ще символизира тази прегръдка,но определено ми хареса много.Тя се оправда,но на мен не ми бяха нужни обяснения.Елизабет предложи да седнем за малко,а аз кимнах.Отново тръгнахме към бара.Бармана ни погледна странно,сякаш си е мислел,че ще си отидем.
-За мен една кола! - казах аз,като бутнах настрани уискито. - Това уиски го изсипи,няма да пия повече алкохол тази вечер! - усмихнах се и се обърнах към Елизабет.
Тя си поръча нещо и двамата продължихме разговора си.
-Какво мислиш за любовта от пръв поглед? - попитах небрежно. - Преживавала ли си я? - зададох следващия въпроз без капка любопитство.Или поне исках да изглеждам незаинтересован.