Къщата на Хейли и Вон

[center]Отвън:

Всекидневната:

Кухнята:

Вторият етаж:
Спалнята ми:

Гардероба ми:

Банята ми:

Стаята на Вон:
Банята на Вон:
Отвън:
Басейнът:

- Не е нищо осебенно! - изсмях се.Влязохме вътре и той гледаше като убезумял.Продължих да се смея.
-Да не се притесни??- продължихме да вървим и стигнах ме до кухнята.Потитахко дали иска нещо за пиене, и седнах на плота.След малко станах и си сипах малко сок.Отпих и отидох до Нейтън като го прегърнах и след това целунах.Той се усмихна, а аз упрях глава на рамото му
-Вон, тук ли си! - извиках силно.Нейтън се притесни още повече, поне така изглеждаше
-Спокойно, Нейтън! - оъново отидох до него и го прегърнах..

Яйца, вино най-лудата, но най-вкусната комбинация.След като изядохме всичко, той реши да си ходи.
-Никъде няма да хидш, първо: трябва да изчистим, второ: Вон трябва да цъвне и да върже скоро така, че го чакаш тук! - категорично казах, и после се ухилих като котарака от Алиса.
-А, и трето: страх ме е да съм сама, навън има най-различни хора ще стоиш и ще ме пазих, освен ако не си страхливец! - резсмях се още по силно.Вдигнах двете чинии и се запътих към мивката, оставих ги и се върнах за чашите.Казах на Нейтън да прибере останалите продукри в хладилника..

Станах и бездаискам хлопнах врата, леко надникнах и за щастие Нейт се беше събудил.Аз дявола се промъкнах зад дивана и скочих върху него без много му мисля.Извика ублашено, а аз се строполях на земята и се завивах да се смея.
-Като ще спиш на дивана трябва да ти е гадно! - казах му аз.Ще проверя дали Вон си е дошъл, а ти може поне да извадиш нещо за закуска.Незнам колко те бива в кухнята, но за всеки случей! - изтичах нагоре по стълбите и почуках на врата.Никой не ми отговори, леко отворих вратата, но леглото беше оправено и нямаше и следа от Вон
-Няма го!..

-Хаха, така за разнообразие и повече забава малко палачинки! - погледнах Нейтън.Какво ли го питах беше ясно, че ще се съгласи, взех няколко яйца и прясно мляко.Помолих Нейтън да извади миксера от долния шкав, докато аз смеся яйцата и млякото.Днес не ми беше ден, или по точно миксера не ме обича.За крадкото време в което беше пуснат, успя да ме изкъпе.Той започна да се смее, хах не го ли е срам, правя му закуска а той ми се присмива.Натипих пръст в купата със сместа и го намазах по носа.След около половин час хилене и размятване на палачинки във въздуха бяхме готови.Седнахме на плота и започнахме да закусваме..

Слязох долу и вече бях готова с всичко.
-Хей, TV маниака как е свършил мача?? - метнах се на дивана до него.Погледа му беше насочен само и единствено към телевизора."Мъже.." казах си на ум и завърдях очи.Той продължи да гледа без да каже и дума.Приближ се до него и извиках в ухото му името му.Отново станах като дявола, обичах да го плаша или стряскам.Отново подсккочи като упарен и се съвзе.
-Тренировките не носят колкова травми колкото телевизора, или по точно аз! - констатирах и се исмях..

-Не го представям, ти, известен и даваш автографи на най различни хора - немога да го повярвам!Пък и какво е станало, че сега не играеш за някой такъв отбор? - първоначално се изсмях, а после ококорих очи и започнах да го гледам.Започна някаква тъпа реклама на сноуборд, която спука тъпанчетата ми.
-Намали гоо...!! - започнах да викам като убезомяла, да си призная малко се лигавех и не беше колкова силно..

Той ми се ядоса личеше му.Защо каза всички тези неща върна ни във времето и незнаех какво да му кажа.
-Сега, ще ми се сърдиш ли? - прозвуча различно от чуствата ми, вярно бях раздразнена, но..чак да ми се чдоса толкова за една шега.Качих крака на дивана и сведох поглед.
-Да не би да мислиш, че съжелявам за онзи ден, за онази тренировка??? - вече прекалих развиках му се, а не исках той да ми се сърди.Не каза нищо. просто взе дистаниционото и започна да превкючва от канал на канал.Вече мислеше да не ми говори, не можех да го разбера.Преди да замине беше различен от сега..

-Избързваме, щом една нощ в нас без да сме правили нищо и няколко целувки са прекалено, какво очакваш да се виждаме един път в седмицата?? - вече се ядосах, но не трябваше да го правя.Станах от дивана и започнах да мятам ръцете си насам натам.После се хвърлих на дивана.
-Какво очакваш, от "неприбързана връзка"?? - наистина непроумявах какво очакваше, да не сме гаджета, но..

Двамата с Никол закусихме,след което `и предложих да отидем до нас.Тя се съгласи и двамата тръгнахме.Пристигнахме пред къщата.Усмихнах се и двамата влязохме вътре.
Още от вратата усетих,че Хейли не е сама.
Първо на закачалката имаше мъжко яке,и това яке определено не беше мое.
Второ миришеше много на мъжки парфюм,който не използвам.
Двамата с Никол тръгнахме към хола,от където се чуваше говор.Хейли разговаряше доста разярено с някого.Влязохме в хола.Погледнах към Хейли с недоумяващ поглед.
-Здрасти Хейли...какво става? - попитах направо и я игледах доста изненадано.

Усетих как вратата се отваря.Беше Вон и водеше някакво момиче, сигурно това беше тя-момичето омаяло сърцето на Вон, поне аз така я наричах.
-Нищо...ти исваш да си поговорим, вие двамата се запознайте..! - първо посочих Вон, а после момичето и Нейтън.Задърпах Вон към кухнята, и му обесних за Нейтън, че е останал у нас и т.н.После обесних за брата на Нейтън и за малкия спор туко що.Осъзнах, че нямаше смисъл да викам Вон да говорим сами, просто исках да изляза спора с Нейтън ми дойде в повече.Върнах ме се в хола при останалите, които вероятно и дума не са си казали.Седнах на дивана до Нейтън и затропах нерво с крак..

Хейли каза,че всичко е наред,след което ме повлече към кухната.Искаше да ми каже нещо.
Започна да говори.Говореше за някакъв Нейтън,който търси брат си.После за това,че е спорила с този Нейтън и т.н.Тогава се сетих,че този Нейтън е онзи с черната коса в хола.
Двамата отново се върнахме в хора,а аз изгледах странно Нейтън.Да не би да очакваше да се правя на негов брат.Е,това нямаше да стане.
-Аз се качвам до моята стая да се преоблека. - заявих и хванах Никол за ръката и тръгнахме нагоре.Обесних на Никол за този Нейтън и набързо се преоблякох.
Взех първите дрехи,които бях намерил и се облякох.Слязох долу.Хейли и Нейтън още стояха на дивана и мълчаха.Двамата с Никол също седнахме на дивана.Аз взех дистанционното и превключих.Нейтън,който стоеше до мен,ме изгледа странно,след което поиска дистанционното.
-Аз съм си в нас,и ще гледам каквото си искам! - заявих.

Нямаше и миг спокойствие в тази къща, Нейтън ми е ядосан, Вон се дразни от всичко около него.Бях бясна, за бога защо когато стане нещо хубаво след него всичко се обърква.
-Здравей, аз съм Хейли! - подадох ръка на момичето, правейки най-милата и приветлива физиономия.
-Ако всички си мълчим, никой нищо няма да разбере! - промених тона си, които вече беше студен и леко реадразнен.Вон продължаваше да се заяжда, а Нейтън не одстъпваше..