Къщата на Хейли и Вон

Следващата спечелена битка се задаваше.Онзи Нейтън се изправи и тръгна към вратата.Зарадвах се и се разположих на дивана,а Хейли тръгна след него.Погледнах към Никол и я придърпах към себе си.
-Обичам те! - целунах я,а после загасих телевизора.Тя ме гледаше леко изненадано. - Спокойно,и аз не го познавам,а не трябва да позволяваме на гостите да ни се качват на главата. - вдигнах рамене.Надявах се да не съм изглеждал като чудовище в очите `и,защото тогава ще стане много много весело.

Изтичах след него, но той вече беше излязъл.
-Нейтън, почакай, за бога..- спрях се пред врата, а той продължаваше да ходи по алеята. - ..спри, и ми кажи какво ти става, после хиди където искаш!! - препречих пътя му и го погледнах.Просто ме бутна с ръка и продължи да ходи без да му пука.
-Мислех, че си различен!Ти ми припомни как се запознахме, а сега ти помнишли кой ме убеди да излезем?Беше ти, а сега просто си тръгваш! - казах му и се върнах в хола.Вон се радваше, че си тръгна, но аз не..

Радвах се,че онзи Нейт си тръгна.Явно и Хейли не е успяла да го върне.Аз започнах да си тананикам една песничка и да превключвам каналите.
Хейли ме изгледа ядоано,а аз я погледнах,след което се изправих и я погледнах.
-Кажи ми какво става,заради този Нейтън ли си ми ядосана,или на мен така ми се струва? - попитах я направо и скръстих ръцете си пред гърдите си,и повдигнах едната си вежда в очакване на отговора `и.

-Нее, не съм ти ядосана, просто го попитах защо се е отказал да играе професионално и той се нацупи, и после се скарахме.. - дори не успях да доикажа последните си думи, когато няколко сълзи се стекоха по лицето ми.Отидох до Вон и го прегърнах.
-За бога аз съм виновна! - измърморих си и се отделих от него. - ..аз се качвам горе, не е нужно да ви заливам с проблемите си! - обърнах се и отивах към кухнята за да си взема нещо за пиене..

Хейли дойде и ме прегърна.Наистина този Нейт доста я тормозеше,а аз нямаше да дам на някакъв клоун да я нарани.
-Кажи ми къде се намира Нейтън в момента! - казах аз и отидох в кухната при нея. - Искам да си поговоря с него,знаеш ли къде е? - попитах я,а тя кимна отрицателно. - Все пак може да знаеш къде обича да ходи... - започнах аз. - Любимо място,мястото на което сте се срещнали,не знам,това не е за мен,но няма да сотавя приятелката си да страда за някакъв Нейтън..

Вон наистина ме подкрепяше, но не беше нужно да ходи никъде, защото знаех какво ще стане.
-Може би, баскетболния салон, треньора дава ключовете си на него! - казах му аз.
-Наистина не ходи никъде, остави го намира, аз ще се оправя. - предупредих го.Отворих хладилника и взех една кока-кола и го затворих.
-Мерси все пак! - отидох до Вон и го прегърнах, а после тръгнах към горния етаж..

Тя предположи,че може да е в баскетболния салон.След което каза,че не е нужно да правя каквото и да е.
-Добре! - казах `и,но всъщност смятах да ходя до този баскетболен салон.Качих се до горе и взех една бакетболна топка,докато слизах надолу се срещнах с Хейли,а тя ме изгледа и попита къде отивам.
-Играе ми се баскетбол...мисля да отида до баскетболния салон,идваш ли? - попитах я.

-Вонн, изчакай ме! - казах му.Оставих бутилката на масата в хола и взех якето си.
-Знаеш ли, че ми идва да те убия, но няма! - изгледах го строго и после избухнах в силен смях.Върнах се и взех телефона и ключовете си.
-Готова съм, да тръгваме! - излязохме, а аз после заключих вратата."Моля те, не бъди в салона"това беше единствената ми мисъл по пътя, какво л щеше да стане, ако Вон се ядоса, ако Нейтън прекали с приказките.Мълчах през повечето време, но Вон ме подлуди с топането на топката.
-Хей, остави топката да си почине малко! - изсмях се, а той ме погледна..

Прибрах се.Никол стоеше на дивана и ме гледаше ядосано.
-Бъди спокойна всичко е наред. - казах `и аз и седнах до нея на дивана. - Видях се с онова момиче,вече няма да ни безпокой,твой съм и няма да те пускам. - заявих и се усмихнах.
Погледнах към телевизора и тогава се сетих за Хейли.Къде ли беше сега?
Нямаше да я тормозя,и затова се обърнах към Никол.
-Кажи какво искаш да правим сега? - попитах я. - Но първо ще ти покажа моята къща. - усмихнах се и двамата започнахме разходката.
Времето беше наистина много хубаво,затова предположих,че ще иска да се качим на таванската стая.Която беше много по - различна от обикновенните тавански стаи-стаята беше супер хубава и приятна и със страхотна гледка.
-Ето това е любимата ми стая. - казах `и.
След което отново слязохме долу.Искаше ми се да прекараме вечерта на таванската стая,затова след като приключехме долу щяхме да се качим горе.Влязохме в кухнята.Не ми се ядеше много,само исках да си взема една бира. -Е какво ти се прави? - попитах я отпивайки от бирата.

Тя също си взе една бира.набързо изпих своята и се обърнах към нея.Не знаех какво искаше да парвим,но като знаех колко е добра в измислянето на идеи,съм дигурен,че ще е нещо много яко.
-Съгласен съм на всичко,моя любов! - казах `и и я целунах страстно.за момент си помислих,че може Хейли и Нейтън всеки момент да се приберат и да стане доста весело.Хейли трябваше да е наясно,че не искам този Нейт в къщата си,затова ще го изгоня,ако дойде.Все пак той си е виновен за това,че не го харесвам.

Тя предложи да отидем в таванската стая.Честно казано,аз си помислих абсолютно същото.Двамата се качихме нагоре.След като стигнахме аз `и се нахвърлих и започнах да я целувам страстно и настоятелно.По едно време се сетих,за нещо много интересно.
Оставих я за момент и отидох да взема одеала,за да направя нещо като легло на земята,а после и ноклко свещи.надявах се това да е романтично.
Постлах завивките,след което наредих свещите и загасих лампите.Легнах на завките,а тя се приближи към мен.
Преобърнах я и застанах над нея,започнах страстно да я целувам и да прокарвам ръка по бедрото `и.

Това да съм с нея отново беше нещото за което щях да живея.Нямаше да я оставя и тя щеше да е с мен.Копнеех за целувките `и.
Докато я целувах се надигнах леко и погледнах през прозореца,гледката спираше дъха ми,но когато върнах погледа си на Никол забравих за онази гледка преди малко.Никол беше къде по - хубава от тези сгради.
Продължих да я целувам.Страстно,настоичиво,и леко грубо.
Не исках да спирам и нямах намерение да спирам.

Продължавах със страстните и настойчиви целувки,които не възнамерявах да спирам.Исках я сега.Момента нямаше да свърши бързо и всичко ще е ужасно хубаво.Вече и двамата бяхме чисто голи.Не усещах студ,понеже двамата много се бяхме разгорещили.Целувах я по врата,по уствите и отново по врата.Слизах надолу.Леко мачках гъридет `и,а след това ги облизвах страстно.Надявах се да няма нищо против.След като отново облизах зърната `и погледнах към нея.Тя беше изтръпнала и въздишаше.Целунах я отново,а след това започнах да прониквам в нея.

Застанах над нея и се надигнах на ръце,сякаш щях да правя лицеви опори.Всъщнос тточно това смятах да правя,но просто при всяко слизане ще я дарявам с една целувка.
Започнах.
Слязох и започнах да я целувам.Устханових,след петото слизане до долу,че мога да получа две целувки от нея,след което се качвам отново горе и отново слезам.
След още няколко слизания се отказах и я преобърнах да застане над мен.Продължих да прониквам в нея и да я целувам,все по - страстно.

Всичко продължаваше с пълна сила.Наслаждавах се на момичето,с което бях до припадък.след известно време всичко свърши и ние се строполихме на земята.Започнах да дишам тежно и да се опитвам да си взема капка въздух.Бях много изморен.Явно в момента бяхме на нещо като секс - маратон,и нямахме намерение да спираме.
-Това беше жестоко! - устях да кажа и затоврих очите си.Аз бях отдолу,а тя беше легнала на гърдите ми.Целунах я наколко пъти и се отпуснах под завивките.Когато отново погледнах към нея,тя гледаше навън.Надигнах се леко.Тя беше разтревожена. - Всичко наред ли е? - попитах я направо.

Радвах се,че все още мисли така.След всичко,което ни се случи,най - накрая отново можехме да сме заедно и никой нямаше да ни раздели.
Прегъранх я силно и затворих очите си.Ужасно много ми се спеше и сигурно всеки моментт щях да заспя.Исках да съм отново с нея,но просто нямах сили за още един път.Тя ме изморяваше до краен предел.Отворих очите си,за да видя дали все още е в прегръдките ми.После отново ги затворих и започнах да се унасям.
-Обичам те! - се откъсна от устата ми,и сигурно после съм заспал.

Събудих се от сладките целувки на Никол.Тя ми каза добро утро.А аз отворих очите си,за да я видя.Никол беше много хубава и наистина страхотна.Харесваше ми,това да съм с нея.Придърпах я към себе си и я целунах.
-Добро утро,слънчице! - усмихнах се,след което я целунах страстно. -Как е моето момиче днес? - попитах я набързо и взех чашата с кафе,която тя ми беше приготвила.Кафето леко ме опари,затова го оставих на земята и се отдадох на Никол,която беше наистина много сладка сутрин.