Домът на Серина Ван Дер Удсън и Алисън Хоуп

Момчето, чието име още не знаех, но беше предизвикало толкова много чувства и емоции в мен, сега трябваше да оближе сметаната от гърдите на едно момиче.
- Аз ще ви донеса сметаната. - казах и отидох към кухнята.
Малко се позабавих в кухнята докато открия още сметана.
- Как е красавице?- каза някакъв глас зад мен.
Обърнах се за да видя кой е. Докато се сетя, че това беше онова момче, той се доближи до мен. Лицата ни бяха на сантиметри. Той се наведе и ме целуна. Целувката беше страстна и продължитена. Не знаех какво да правя. Все пак приятеля ми беше в другата стая. Но смятах да му се отдам. Затова отново го целунах. Пуснах сметаната който държах за да прегърна момчето. Той беше без блуза и без да искам леко го одрасках.

Гост

Партито течеше в пълна сила,но погледите които си разменяха Алисън и онова момче хич не ми харесаха.Все пак двамата свършиха с целувките и бяха далеч един от друг.Онова момче се падна да намаже някакво друго момиче със сметана.Алисън предложи да отиде за сметана и изчезна.
Погледнах към момчето,което се изправи и тръгна след Алисън.За момент си помислих,че отива при нея,но после си помислих,чо това е абсурдно и завъртях шишето.На мен също се падна да намажа едно момиче със сметана и после да излижа сметаната,а Алисън още не се беше върнала със сметаната.Изтръпнах.Каквото и да ставаше не ми харесваше изобщо.Изправих се.Замислих се за момент.Ако сега отидех в кухнята и Алисън беше там,нямаше какво да `и кажа,за да не излезе,че не `и вярвам.Казах си,че след десет секунди ще отида да вида какво става там.И точно след 10 секунди не изтърпях и тръгнах към кухнята.
Още щом прекрачих прага щях да припадна.Алисън се целуваше с онова момче,сякаш бяга гаджта,и сакяш аз не съществувах.Изглеждаха като двойка,която се е скрила и се натиска.Но това беше Алисън.Същата Алисън,с която исках да прекарам вечерта.
Ядосах се и направих една крачка към тях.Това очевидно ги накара да престанат и да погледнат към мен.Гледах към Алисън с лека обида.Погледнах към момчето с презрение и направих една крачка към тях.Алисън на мига пусна онзи.
-Какво става тук? - попитах леко несигурно.За момент си помислих,че всичко е просто сън и ще се събудя.Стояхме в пълно мълчание без да стане нещо,и се оказа,че не е просто сън.Направих още една крачка към тях. - За бога какво става,защо се целуваш с него? - погледнах към Алисън. - А ти какво искаш от нея,защо си толкова нахален...видях как я гледаше,не знаеше ли,че може да си има гадже...или поне нещо като гадже...какво ти става? - направих още една крачка към него и го погледнах ядосано.

С онова момче се целувахме и тогава влезе Вон. Знаех си, че така ще стане. Почувствах се наистина ужасно когато го видях.
-Какво става тук? За бога какво става,защо се целуваш с него? А ти какво искаш от нея,защо си толкова нахален...видях как я гледаше,не знаеше ли,че може да си има гадже...или поне нещо като гадже...какво ти става? - каза Вон много ядосано.
Чувствах се много засрамена. Трябваха ми няколко минути за да събера мислите си.
- Вон...аз...аз ...наистина съжалявам...Той не е виновен. Аз първа го целунах. Съжалявам. Не знам какво ми стана.- казах и се обърнах. Не можех да стоя там. Между двамата. Но ако си тръгна не знаех какво може да се случи. Затова просто стоях и не мърдах. А и нямах сили.

За Бога поредното ревниво гадже...и какво като съм целунал русокоска, първо тя нямаше нищо против, не съм я карал на сила и второ бях много по - добър от този смешник.
- Нахален? И всъщност защо си мислиш, че ми пука, че не е сама!? Явно има причина да изтича при друг...не си ли се замислил!? - повдигнах вежда и го погледнах, погледа му беше изпълнен с ярост, болка и т.н. но на мен не ми пукаше. Очаквах всеки момент да ми скочи на бой...дори го исках. Момичето беше твърде привлекателно, че да я оставя със смешник като този.
Обвих талията й с една ръка, само и само за да го ядосам повече, трябваше да му дам причина за да ми скочи на бой нали...еми ето я причината.
Винаги получавах това което искам, а определено исках блондито и нямаше да я дам лесно!!!

Гост

Започвах да се дразня на този.
Не исках Алисън да е с него,и затова щях да се бия за нея със зъби и нокти.Яростно го погледнах.
-Разкарай си ръката от нея! - казах заплашително,а той продължаваше да ме гледа нахално.Колко беше нагъл само. - Повтарям ти,остави я! - продължих и леко повиших тон.
След като той се приближи още малко към нея,всичко в мен избухна и аз тръгнах към тях.Засилих се и му ударих една право в носа.Не исках да става така,но той си го просеше,а и какво търси с Алисън.Когато се изправи видях,че от носа му тече кръв.За момент го съжалих,не исках да се бия,но за Алисън си заслужаваше.Той отново тръгна към нея,но тогава аз бях по - бърз и го изблъсках в страни и застанах пред Алисън.Обърнах се към нея,за да срещна объркания `и поглед.Отново се обърнах към противника си,за да видя дали вече се е вразумил и се е научил да не пипа чуждите гаджета.

Тоя сериозно искаше някой да му разбие физиономията, но за негово нещастие този някой щях да съм аз...и щях да го направя с голямо удоволствие.
След като ме удари и ми разкървави носа, вече наистина се ядосах. Ударих го в лицето, след това още веднъж. Но не не ми беше достатъчно исках този мухльо да съжелява дори, че си помислил дори да ме удари.
Ударих го още веднъж, този път в корема и го изблъсках, а той се удари в барплота и падна на земята.
Срещнах жалният поглед на русокоска и ми стана гадно за нея...не трябваше да е свидетел на такава гледка.
- Ти ... излез! - казах й и погледнах с погнуса към ония плужек.

Гост

Той ме удари няколко пъти и после ме блъсна и паднах на земята.Погледнах към него,вече не мислех както мислех преди това.
Не исках този бой да свършва,но не исках и Алисън да гледа това,затова се приближих към нея и се усмихнах.Вярно,че ме болеше,но трябваше тя да излезе за да се разберем с онзи.
-Хайде,той е прав,излез ние ще се разберем по мъжки,а после ще си ходим,ще правим нещо весело,и ще се забавляваме. - усмихнах се,целунах я и се обърнах към онзи мой противник.
Направих още една крачка към него.Исках да му кажа,да спрем този бой,но щом той така е решил,значи ще има бой.Направих още една крачка.Спомних си за всичко,което бях научил като по - малък от онези предавания за бой.Знаех карате,но това нямаше да помогне в момента,щеше да е много унизително да се изложа,а не исках да се излагам пред...този.
Приближих се малко и го изритах в корема.Той явно не очакваше това,не бях сигурен че го очакваше.Затичах се към него и с всичка сила го избутах в хладилника.Помислих,че ще счупя нещо,а и шума от сблъсъка беше доста силен.Погледнах към хората,които играеха на шише.Те си слушаха силната музика и не ни обръщаха внимание.
Стоварих нищожеството на земята и го изритах два път в корема.За момент ми стана гадно,че трябва да постъпвам така,но после ми мина.Обърнах се към Алисън.Усмихнах `и се и отново се обърнах към онова на земята.
Исках да размажа физиономията му,да изтрия самодоволната усмивка и това,че ще получи поредното момиче,а след това ще го остави и ще тръгне след следващата уличница.

Пристигнах в домът на Серина,бях се изтупал...както се казва и много закъснял.Дано не ми се разсърди заради това. Подаръкът ми беше глупав,или поне така ми се струваше на мен,но това което исках да й взема вече беше купено.Бях леко ядосан заради това,но за щастие познавах един приятел и той намери нещо още по-специално.Търсех Серина измежду гостите,това което видях беше странно...реших да не се замесвам.В момента най-важното нещо бе Серина и това което искам да й кажа...няма да е лесно.Целият съм едно кълбо нерви,а това което повече ме плаши е големият шанс да ми откаже.

Определено коктейлите си ги биваше и бях на ръба да попрекаля.
Партито вървеше страхотно до момента,в който Алекс и Вон..така да се каже си играеха на нервички.След като разправията стана чисто физическа се отказах от опитите да ги спра.
Седнах на ръба на басейна и потопих краката си..

Vaughn Murray написа:

Spoiler:

Стоях безпомощно и гледах боя. Двамата си разменяха удари в лицето и корема. Не знаех какво да правя.
Няколко пъти ми викаха да излезна от стаята и да ги оставя да се разберат по мъжки, но аз не го направих
- Момчет моля ви спрете! Чувате ли ме?!? Спрете....- виках, но никой не ме чуваше.
Двамата продължаваха да се бият...

Spoiler:

Излезнах през задната врата и видях Серина.Една огромна буца заседна в гърлото ми и докато пристъпвах към нея краката ми бяха като от стомана.
-Серина...
Казах щом я приближих.Тя ме погледна и всичко изчезна,нямаше нищо на този свят освен нея.Всичкото гадно чувство изчезна и сякаш бях в Рая.Застанах на колене до нея и я целунах.
-Честит рожден ден,любима.
Прегърнах я и отново я целунах,този път много по-пламенно.

Гост

За момент спрях и погледнах към нея.
Тя наистина искаше да спрем да се бием.След като погледнах безащитното лице на онзи,който лежеше на пода,аз разбрах,че съм прекалил и бях стигнал прекалено далеч.Наистина ми беше много гадно,че се сбих с него,но все пак боя си заслужаваше.Почувствах адреналина и хубавото чувства от боя.Разбира се все още ме болеше корема,но това не беше много голяма беда.
-Алисън,в момента трябва да решиш с кой от двамата искаш да си,знам че може би е трудно,но никой от нас тримата не иска да е част от триъгълник,затова моля те,помисли кой избираш...не трябва този бой да е за нищо,ние се сбихме за теб,за сърцето ти,и няма да си тръгна от тук,преди да кажеш кой от нас двамата избираш. - гледах я наистина сериозно.Онзи тръгна да ме ударя,но аз го спрях. - Стой,сега ще разберем кой е победил,какъв е смисъла да се спукваме от бой,и накрая тя да избере другия.Все пак тя избира,не ти,не аз...а тя. - отново погледнах към Алисън и се усмихнах.Щях да приема който и да избере.

Артър Пендрагон написа:

Spoiler:

Излезнах през задната врата и видях Серина.Една огромна буца заседна в гърлото ми и докато пристъпвах към нея краката ми бяха като от стомана.
-Серина...
Казах щом я приближих.Тя ме погледна и всичко изчезна,нямаше нищо на този свят освен нея.Всичкото гадно чувство изчезна и сякаш бях в Рая.Застанах на колене до нея и я целунах.
-Честит рожден ден,любима.
Прегърнах я и отново я целунах,този път много по-пламенно.

Чух името си и инстинктивно се обърнах.
Артър
беше дошъл..направо не можех да повярвам на очите си.Хем се радвах,хем
се притеснявах,че ми се сърди след последния път,когато се видяхме..той
буквално си беше тръгнал за секунди.
Застана на колене да мен и ме целуна.Отдъхнах си..явно грешах,не беше сърдит.
-Честит рожден ден,любима.-каза,а след това ме целуна отново.Аз отвърнах на целувката му и го прегърнах.
-Липсваше ми-казах..

Този селяндурин ме събори на земята, а когато целуна блондинката му се издразних невероятно много. Станах и се засмях.
- Само това ли можеш селянче? Знаеш ли жалък си! - казах след като се изправих и се засилих към него, но той ме спря.
- Стой, сега ще разберем кой е победил, какъв е смисъла да се спукваме от бой, и накрая тя да избере другия. Все пак тя избира, не ти, не аз...а тя. - каза той и се спрях. Всичко в мен напираше да избухна в смях но се сдържах.
Все пак и двамата знаехме кой ще е спукан от бой и кой ще получи момичето и това не беше той!

Сега чакаха аз да избера някой от тях... Трудно ми беше да реша.
- Аз....- поех си дълбоко дъх....
- Вон..наистина съжалявам... - обърнах се към него и след това продължих.
Просто... Всъщност дори не мога да ти кажа причината, поради която те зарязвам.. С него - погледнах към красавеца от другата ми страна.
С него... изпитах нещо, което не успях да почувствам, когато бях с теб. Съжалявам... Надявам се все пак да си останем приятели..но нищо повече. Мисля, че бяхме до тук. - след тези думи се обърнах и се приближих към момчето, а той ме прегърна.

Погледнах към момчето, погледът му беше изпълнен с тъга, за миг ми стана жал за него, но както ви казах аз получавам всичко което поискам...а това момиче...в нея имаше нещо, което много ме привличаше и определено я исках. Тя се приближи към мен и аз я прегърнах след което я целунах нежно.
След това погледът ми отново се насочи към момчето, което стоеше като препарирано.
Хванах блондито за ръката..
- Да се махаме оттук? - попитах и й се усмихнах.

Гост

Тя избра него.За бога,защо винаги ставаше така.За момент се ядосах,но после ми мина,все пак какво да се прави.Нямаше да нахалствам,както правеше той,а и щом я кара да се чувства по - добре,нека тогава са заедно.
-Добре... - казах аз и се намръщих леко.За момент си помислих,че това е най - лошия ден в живота ми,всичко се обърна на 180 груса,но поне сега знаех нещо много важно.Обърнах се към момчето,чието име все още не знаех.Той ми се хилеше самодоволно.Аз просто повдигнах вежди и излязох от стаята,оставяйки ги насаме.Не знаех какво следва сега,но определено нямаше да допусна следващата до себе си,толкова близо,че да ми забие нож в гърба.Вече бях сменил цели три,които избраха другия пред мен.Исках да видя изражението на всички,когато утре прочетат за това в "Клюкарката".Излязох от къщата и се насочих към нас.Какво да се прави,знаех си,че ще стане така.

Серина Ван Дер Удсън написа:

Артър Пендрагон написа:

Spoiler:

Чух името си и инстинктивно се обърнах.
Артър
беше дошъл..направо не можех да повярвам на очите си.Хем се радвах,хем
се притеснявах,че ми се сърди след последния път,когато се видяхме..той
буквално си беше тръгнал за секунди.
Застана на колене да мен и ме целуна.Отдъхнах си..явно грешах,не беше сърдит.
-Честит рожден ден,любима.-каза,а след това ме целуна отново.Аз отвърнах на целувката му и го прегърнах.
-Липсваше ми-казах..

-И ти ми липсваше,любов.
Не можех да се отделя от нея,не искам да я пускам.Чувствам се толкова спокоен в прегръдката й.Но за сега ми се налагаше,за да кажа това което чакам да кажа от няколко дена.
-Не мърдай...
Казах и влязох в басейна,бяхме от тази страна където водата беше малко над кръста ми и сякаш бях с две глави по-нисък от нея.Застанах пред нея и хванах ръцете й.
-Серина...ти си момиче което ме разбира,разбира какво мисля,какво чувствам и знае какво искам.Ти не си момиче,а жена.Мила,умна,нежна,добра,красива...не,прелестна,невероятна и с невероятно голямо сърце пълно с любов към роднините си и приятелите си.През целият си живот не съм се и надявал на такова чудо,а когато те срещнах...нямаше начин да те пусна.Ти си тази която ме кара да се събуждам с усмивка и да заспивам с усмивка на лице.Ти си тази която придава смисъл на животът ми.Когато съм с теб всичко изчезва и в очите ми и в сърцето ми си само ти.
Бръкнах в горният джоб на сакото си и извадих малка червена кутийка и я отворих към нея,а вътре спокойно стоеше това.
-Серина ,мога да ти обещая много неща,но в момента мога да кажа само,че любовта ми към теб ще е вечна.Серина Ван Дер Удсън,ще ме направиш ли най-щастливият човек на света...ще станеш ли моя съпруга?

Когато скочи в басейна пред мен понечих да направя същото,но той ме спря.Погледнах го учудена и повдигнах вежда.
- Серина...
Гледах го...слушах думите му..чувствах се като зашеметена.
Изчаках го да довърши това,което искаше да ми каже...
Артър извади една малкачервена кутийка и тогава вече трябваше да си напомня да си затворя устата,зяпнала от изумление.
- Серина Ван Дер Удсън,ще ме направиш ли най-щастливият човек на света...ще станеш ли моя съпруга?
- Моля???-помислих си,че не съм чула правилно.
- Да разбира се!-отвърнах и го целунах.
- Обичам те!-усмихнах му се и скочих във водата при него.
Хванах ръцете му и допълних:
- Но няма да ми се смееш,защото бялото не ми отива!-..не знам как можех да се шегувам в такъв момент.

Първоначално когато ме попита "Какво?" сърцето ми спря от страх,идеше ми да се удавя,но тогава тя изрече най-прекрасните думи на този свят.Тя скочи в басейна при мен и я целунах.
- Но няма да ми се смееш,защото бялото не ми отива!-засмях се и я целунах.След това извадих пръстена от кутийката и внимателно го поставих на пръста й.
-Ти си прекрасна,независимо в какво си облечена и как изглеждаш,но...за съжаление не съм съгласен относно бялото.Според мен ще си ослепителна в бяла рокля.
Прегърнах я и я целунах.
-Обичам те,обичам те!-казах с най-щастливата усмивка която съм имал.-Вече съм сигурен,че съм в рая.

Играта беше към привършването си, и без това беше скучна...на този рожден ден не се случи нищо интересно. Освен може би боя, но дори и той не успя да оправи настроението ми. Беше ми скучно, не бях пила абсолютно никакъв алкохол днес и ... щях да умра в скоро време...не от друго ами от скуката.
Станах от пода, където бяха насядали всички заради играта и тръгнах към кухнята. Потърсих някъде алкохол и намерих една бутилка водка...е не беше силният алкохол, който търсех, но и това ставаше.
Взех една чаша и си сипах в нея, след което седнах на един стол отпивайки от водката си и се загледах нанякъде.

Изведнъж Изи стана от мястото си и излезе. Реших да я последвам. Отиде в кухнята и както предположих пиеше алкохол.
- Нещо против да ти правя компания? - усмихнах се и седнах до нея. Отмъкнах й бутилката с водка и сипах в една чаша и на мен.
Изи гледаше на някъде и явно си мислеше за нещо...
- За какво си мислиш красавице???- попитах я и отпих от чашата.

Артър Пендрагон написа:: Първоначално когато ме попита "Какво?" сърцето ми спря от страх,идеше ми да се удавя,но тогава тя изрече най-прекрасните думи на този свят.Тя скочи в басейна при мен и я целунах.
- Но няма да ми се смееш,защото бялото не ми отива!-засмях се и я целунах.След това извадих пръстена от кутийката и внимателно го поставих на пръста й.
-Ти си прекрасна,независимо в какво си облечена и как изглеждаш,но...за съжаление не съм съгласен относно бялото.Според мен ще си ослепителна в бяла рокля.
Прегърнах я и я целунах.
-Обичам те,обичам те!-казах с най-щастливата усмивка която съм имал.-Вече
съм сигурен,че съм в рая.

Когато ми сложи пръстена почувствах прилив на емоции ако така можа да се нарече...Обичах го и исках да съм с него,но се чувствах странно като "сгодена жена"..засмях се на мислите си.
- Ти си прекрасна,независимо в какво си облечена и как изглеждаш,но..
Завъртях очи и го целунах.
- Вече съм сигурен,че съм в рая.
- Ооо ти почакай медения месец..-засмяхме е заедно.
- Определено много ме изненада-казах като прокарах пръсти през косата си и се усмихнах.

пп. сори,че се забавих,но ми взеха лаптопа :[syrditooo]]]:

-Съжалявам..
Прошепнах и допрях челото си до нейното.Знам,че всичките ни близки ще ни помислят за луди,но не мога да си представя животът си без нея.
-Знам,че избързвам,но ...просто...Знаеш,че можеше да кажеш "не" и да изчакаме още време преди да направя нов опит,а и никой не е казал,че утре трябва да е свадбата.-усмихнах се и я целунах.-Серина,обичам те и бих направил всичко само и само ти да си щастлива!Ти да си добре,за мен само това има значение!Толкова много те обичам!

- Искаш ли да те набия?-попитах съвсем сериозно..нали си бях "цапната в устата"...
- Това беше най-хубавата изненада за рождения ми ден!Не говори така!-нацупих се.
- Не ме интересува кой какво ще си помисли!Важното е,че те обичам!
- Е друго е вече,ако ти искаш да изчакаме..-сведох поглед към бистрата вода.

» Банкова сметка №0002 (Серина Ван Дер Удсън)
» Банкова сметка №0001 (Алисън Холт)
» Домът на Блеър
» Домът на Брук и Ким ^^.
» Домът на Бен Барнс