Домът на Серина Ван Дер Удсън и Алисън Хоуп

Усмихнах се широко.
-Имам чувството,че съм те чакал цял живот! Не искам да чакам.
Засмях се и й повдигнах брадичката с дясната си ръка за да целуна устните й.
-Макар,че това да ме набиеш звучи доста...палаво...-засмях се и отново я целунах.
Невероятна е,толкова... незнам дали има дума с която мога да я опиша.
-Обичам те...свиквай да го чуваш,защото ще ти го казвам всеки ден.

Засмях се на думите му..
- Мм съгласна съм,но ти гледай да не ти прозвучи страшно,че съм мис мускул-май прекалявах с оригиналностите
- Обичам те...свиквай да го чуваш,защото ще ти го казвам всеки ден.
- Оо не се притеснявай ще ти напомням-смигнах му и пак се засмяхме..
Задуха молко по-хладен вятър..
- Какво ще кажеш да излизаме от басейна?

-Четеш ми мислите!
Излезнах от басейна и обвих дясната си ръка около кръста й и я извадих от водата.Взех я на ръце и се засмях.
-Кой сега е мистър Мускул?
Засмях се и я целунах.
-Да намерим сухи дрехи преди да си настинала.
Казах и я понесох към спалнята й,тя разбирасе ме напътстваше къде е.

- Добре де добре-завъртях очи
- Но това не означава,че не бих пробвала да те набия дори и да си мистър Мускул-засмях се.
Той ме взе на ръце и честно казано се почувствах като бебе,но щом бях в прегръдките му това напълно ме устройваше.Прегърнах го с дясната си ръка,а с другата се правех на екскурзовод в къщата ми.
Когато стигнахме пред стаята ми колкото и да не ми се искаше трябваше да го пусна.Бутнах вратата и побързах към гардероба да се преоблека.

-Дори и да съм мистър Мускул,с едно докосване,една целувка...дори една твоя усмивка ставам като желе.
Засмяхме се,най-накрая стигнахме до стаята й и да отиде направо да се преоблече.Аз влезнах в стаята й и бутнах да затворя вратата след себе си.Сволих сакото и ризата си.Бяха подгизнали,а аз настръхнал заради студеният вятър навън.Оставих ги да изсъхнат и дотогава щях да се разхождам без риза.Едва ли някой ще възрази.

- Хубаво е да го знам
- Но не смятам да те правя мъж под чехъл..или може би малко-засмяхме се
Облякох едни къси панталонки и една тениска и се върнах при него.Спрях се като закована на прага като го видях без риза.Безупречен както винаги.
- Бих ти предложела някаква дреха,но първо май няма да ти станат иии второ аз съм егоистка и не ти давам да се облечеш.
Седнах до него на леглото и се загледах в пръстена на ръката ми.
- Много е хубав-отбелязах

Погледнах пръстенът и поклатих глава.
-Има нещо хиляда пъти по-красиво от него.
Усмихнах се и я целунах,малко по малко задълбочавах целувката ни.
-Трябва да те запозная със сестра ми...-казах леко ужасен и се усмихнах.-Тя е мила,но...ако тя види,колко сме щастливи заедно и сигурни в решението си можем да считаме,че сме минали първите четири порти на ада без проблем.-засмях се и я целунах отново,и отново,и отново.

- Има нещо хиляда пъти по-красиво от него.
- Мхм ти!
Долових странната интонация,с която каза:
- Трябва да те запозная със сестра ми..
Повдигнах вежда...
- Браво бе ти имаш сестра,а аз даже не знам..
- Мм аз също имам много да те запознавам имам 4 сестри.Освен Фелисити,другите май не ги познаваш..

-Признавам,че има много неща,които незнаем един за друг.Например...Знам,че си на 18,знам,че родителите ти са разведени и си учила в девическо училище...-преглътнах тежко,защото знам,че когато родителите й са се разделили тя се е почувствала сама и наранена.Боли ме,че не съм бил до нея.-Знам също,че си влюбена в един русокос идиот,който би скочил в море от акули заради теб.
Усмихнах се и я целунах.

Emet Cullen написа:: Изведнъж Изи стана от мястото си и излезе. Реших да я последвам. Отиде в кухнята и както предположих пиеше алкохол.
- Нещо против да ти правя компания? - усмихнах се и седнах до нея. Отмъкнах й бутилката с водка и сипах в една чаша и на мен.
Изи гледаше на някъде и явно си мислеше за нещо...
- За какво си мислиш красавице???- попитах я и отпих от чашата.

Емет се присъедини към "купончето" което си спретнах сама ... с водката. Мдам алкохола беше перфектната компания, какво по - добро от това. Но пък и с Ем не беше толкова зле. Или поне не беше зле, когато бяхме намалили приказките на макс. Не че имах против това да разговарям с него...даже ми беше приятно ( по необясними причини), но точно в момента настроението ми беше отврат.
- За абсолютно нищо! - казах му и не беше лъжа. В ума ми не се въртяха абсолютно никакви мисли. Освен алкохола...и той! Да напоследък имах лошият навик да си спомням за онази вечер с Емет.
Не беше абсолютно нищо! Просто секс, но на спомените ми явно не им се излизаше от главата ми. Бяха се нанесли там и определено нямаха намерение да си ходят. Хах...

Артър Пендрагон написа:: -Признавам,че има много неща,които незнаем един за друг.Например...Знам,че си на 18,знам,че родителите ти са разведени и си учила в девическо училище...-преглътнах тежко,защото знам,че когато родителите й са се разделили тя се е почувствала сама и наранена.Боли ме,че не съм бил до нея.-Знам също,че си влюбена в един русокос идиот,който би скочил в море от акули заради теб.
Усмихнах се и я целунах.

- Имам още 3 сестри,но едната не я познавам по-точно тя ми е полусестра и когато майка й я е родила са заминали..-погледнах в страни и си поех дълбоко дъх..не исках да се изпълвам с тъжни мисли..
Вдигнах глава и му се усмихнах..
- Разкажи ми нещо за себе си.-казах,но след това се наведох към него и го целунах,но този път по-страстно..

пп.извинявай че се забавих :X явно тоя интернет не смята да се оправи.. ;(

Отвърнах на целувката й и се усмихнах.Зайграх се с кичур от косата й.
-След седмица ще се явявам на последният си изпит в университета и ме считай за завършил колеж.-усмихнах се.-Преди година претърпях катастрофа...шофьорът не видя,че тръгвам да пресичам улицата и ме блъсна.Сам съм си виновен..-погледнах надолу към лявата част на тялото си.-От там са ми всички тези белези...
Казах и проследих с поглед белезите по лявата си ръка,имах още на гърбът,лявото рамо...по-големите щети бяха върху лявата страна на тялото ми.Там белезите най-много си личаха.Усмихнах се и върнах погледът си върху Серина.
-Беше едва преди година,а тази година ми се струва като цял век...Лошото беше,че тогава ме удари на депресия и бях голям аукохолик.За щастие си стъпих навреме на краката иначе нямаше дори да ме погледнеш.-засмях се и я прегърнах,след това оставих миналото да избледнее.

Прокарах ръка по белезите му..обзе ме меко казано ужас при мисълта какво е можело да се случи.
- Нали ще дойдеш на партито с предизвикателствата?-попитах и си лепнах миловидната усмивка..нямаше как да не се съгласи.
- А и да добавя не ме интересуват самите предизвикателства!Гледай да не запееш оная 100 годишна песен не Риана Unfaithful!-затъркалях се от смях макар предупреждението да беше сериозно.

Проследих погледът и` и след това хванах нежно ръката й,след това целунах дранта й.
-Не се тревожи за това....
Засмях се и я целунах.
-Ще дойда...-не устоях на усмивката й.-Не се тревожи,по-скоро бих се гръмнал отколкото да пея която и да е песен.
Засмях се и отново я целунах.

» Банкова сметка №0002 (Серина Ван Дер Удсън)
» Банкова сметка №0001 (Алисън Холт)
» Домът на Блеър
» Домът на Брук и Ким ^^.
» Домът на Бен Барнс