(18+) Къщата на Крис

Това ми хареса, а и бях доста пияна, за да възразя (не че щях и да можех). Отпуснах се на рамото на Мистър Х. Реших, че е глупаво да продължавам да го наричам така, след като вече бяхме стигнали... Къде бяхме стигнали?!
Огледах се. Хей, знаех мястото - къщата на Крис. Бях идвала на няколко купона. Чакай, защо бяхме пред къщата на братовчед ми? Мистър Х откъде го познаваше? Ако не бях толкова пияна сигурно щях да се сетя веднага, но в момента мисленето не ми вървеше. Просто се оставих непознатия да ме занесе в къщата.

Беше лекичка като перце и не представляваше затруднения за Виктор..Занесе я без проблем, дори успя да си отключи без проблем, което беше нещо ново..Принципно не нацелваше ключалката и трезвен да е, но този път като че беше нетърпелив за нещо..Ритна външната врата с крак, след като прекрачи прага и така я затвори, разбира се..Винаги така я затваряше пък и сега си имаше много ценен и съблазнителен товар..Със страшно тяло..Но вече почваше да го човърка коя е и нямаше търпение да свали тази маска с това голямо перо, което вече дразнеше даже него, така че му беше време да я разкара и това си е..
Пусна я на дивата може би малко от по-височко и дамата му подскочи, но в следващия момент, Виктор вече се бе надвесил над нея, обкрачил тялото й и спускащ бавно ръката си по плоското й коремче надолу, стигайки до бедрото й и обратно нагоре, но вече ръката му бе под рокличката..

Този никак не си поплюваше. Направо ме метна на дивана, миг след което се надвеси над мен и започна щателно да ме опипва. Аз нямах нищо против и му го върнах, посягайки към копчетата на ризата му и естествено, откопчавайки ги. Исках да го целуна, но тази проклета негова маска ми пречеше. Чак сега зацепих, че още носим тези смехории. Не трябваше ли да се отървем от тях?
Явно бях започнала отново да мисля, защото установих няколко неща: първо държанието на този пич ми беше доста познато, напомняше ми на някой, с който се бях запознала скоро. Второ - намирахме се в къщата на братовчед ми! В главата ми препусна една мисъл, която се опитах веднага да разкарам, макар че имаше логика - съвсем наскоро се бях запознала с едно лошо момче, с подобни тактики, което се оказа полу брат на Крис...
- Вик? - продумах едвам, защото още не бях възвърнала всичките си способности след напиването.

Виктор остана малко учуден..Ама, че съвпадение..Да си легне със скъпото момиченце на семейството..Леля Линда и леля Марч можеха да се пукат от яд като разбират, че все пак Вик е постигнал своето и им е натрил дърташките носове...Пъхна пръсти под единия ръб на маската й и я премахна без да се замисля, беше на 90% сигурен коя е неговата Тайнствена милейди..Сега станаха 100%..Беше Рейчъл, русокоската..Е, явно няма да може да му разкаже какво е станалос Кристофър и защо баше мокър..Като се замисли всъщност, може би беше видяла..Вик с удоволствие щеше да послуша за някоя от драмите на брат си с Елизабет..Двамата бях цял сериал изабавление за бившия затворник..
-Рейч, мила..Тайно на теб се надявах-прошепна в ухото й Виктор, вече свалил маската си..
Устните му се докосваха в ухото на русокосата, а топлия му дъх се разхождаше нахално по кожата на врата й, причинявайки трепети..
П.П.: криси, любов..извинявай, че е толкова кратко, но съм с телефона и хич не ми е удобно да пиша;дд

Вик свали маската ми, след което прошепна по особено възбуждащ начин:
-Рейч, мила..Тайно на теб се надявах.
След което свали и своята маска. Погледнах го и той ми се ухили с мръснишката си, 24-каратова усмивка. Не издържах. Той беше адски секси, аз бях пияна и изобщо не ми пукаше, че братовчеда може да цъфне по всяко време.
Придърпах го към себе си и разкарах ризата, защото ми пречеше на гледката. Прокарах ръка по добре оформеното му тяло и спрях малко преди... панталона. Все още исках да го целуна (даже повече от преди), но май се очертаваше да го караме мръснишката...
П.П - любов, сори, че мойто е още по-малко, ама нещо ми изветряха идеите ;дд

Виктор изръмжа доволно и спусна устните по врата й..Харесваше му да усеща как кожата й настръхва при контакт с устните му..Доставяше му извратено удоволствие да си я мъчи и точно с нея щеше да си поиграе доста..Ръцете му бяха набрали роклята до максимум по тялото й, стигаше някъде до кръста й..Не го устройваше и понеже обичаше да къса..Положи длан на гърба й и я поизправи, другата му ръка моментално разкъса цила и малко от фината материя, която му пречеше..Непременно после трябваше да й купи дрешки..По свой вкус, разбира се, но като гледаше стилното й облекло, вкусовете им се препокриваха..Предпочиташе добре облечените жени като нея, а не добре съблечените..И сам можеше да ги съблича..
Изхлузи роклята през тялото й, надолу..Захвърли я като ненужен парцал на пода..Приближи устни до нейните, подло, на милиметри, но не ги докосна..Ръцете му се разходиха по вътрешната страна на дългите й крака, галейки я не особено нежно, но достатъчно възбуждащо..
-Рейч, обясни ми..Как съм пропуснал същество като теб?-усмихна й се нагло, като продължаваше да отказва да я целуне, знаейки колко я дразни това..
П.П.:сега ще ти ги проветря..;дд

След като се видях с Лиз в болницата, и се разбрахме да се видим в Amusement park Wonder, реших да мина през нас да се преоблека. Звъннах на шофьора ми - Ник, който се оказа че бе паркирал в района и дойде за броени минути. Потеглихме към другата част на града, където се намираше малката ми скромна къщичка.
Ник паркира на алеята пред къщата и аз с ужас останових че там се бе наместило едно черно ферари... Не знаех на кой е, но със сигурност си имах гости. Излязох от колата и се отправих към къщата. Тъкмо прекрачих прага на вратата, когато съзрях Вик и Рейчъл на дивана ми. Малоуминя ми брат я бе обкрачил, а нейните дрехи бяха разпокъсани на земята.
- Какво по дяволите става тук?!? - изкрещях, и приковах погледите им върху мен

Нарочно го правеше! Нарочно избягваше устните ми и то по-доста възбуждащ начин. Задник, засмях се наум. Роклята ми отдавна бе изчезнала и реших, че е време панталоните му да последват примера й. Прокарах ръце по стегнатия му задник, после хлъзнах ципа надолу.
- Не знам - отговорих малко със закъснение. - Нали си имал списанията? Какво се оплакваш?
Ухилих му се и с едно движение разкарах досадните панталони. Такаа... Тъкмо започваше да става интересно, когато някой нахлу в къщата.
- Какво по дяволите става тук?!? - изкрещя братовчед ми.

Виктор вече разхождаше устните си по коремчето й, когато досадника Кристофър се появи..Ама, разбира се!На всяка манджа мерудия..Защо не беше с Елизабет да си гукат някъде?Двамата бяха идеално драматични и един за друг.Нямаха грешка просто..
Вдигна глава, впил наглия си и безсрамен поглед в малкото си братче..Изглеждаше малко учуден..Не беше ли свикнал вече на номерата на Виктор, че му се пулеше всеки път, когато го завареше с жена и не разбра ли, че Вик щеше да продължава да ги води тук..Ухили се и му помаха..
-Крис, хората, последно време, му казват секс..Защо не си разходиш крачетата на някъде, освен ако искаш да гледаш колко страстно и диво чукам братовчедка ти..-говореше съвсем сериозно, но тона му бе от онези, които много дразнеха Кристофър..
Вик се извърна към Рейчъл, сякаш Крис не бе там и пъхна нахално ръка под дантелените й гащички, безсрамно прокарвайки пръст между срамните й устни..Изпрати й въздушна целувка..Май тази вечер щеше да я мъчи именно за целувки..

- Много добре знам как се нарича! - побеснях аз.
Вик тъкмо шаваше с пръсти изпод бельото й, с което ми лазеше по нервите. Опитах се да запазя самообладание, но перверзното му държание просто минаваше всякакви граници. Рейч като че ли се смути от това че съм там, но продължаваше да стои под Вик. Мириса на алкохол се носеше из цялата стая. Вик нямаше вид на пиян, което ме навеждаше на мисълта че Рейч се бе отрязала тотално, и не знаше какво прави.
- Вик, разкарай се от нея ВЕДНАГА!!! - заплашително казах аз и тръгнах към тях.

Нещата започнаха да загрубяват. Не исках да ставам свидетел на "милата" семейна сбирка, затова внимателно се откъснах от опитните пръсти на Вик и тръгнах към горния етаж, където се намираха стаите. Препънах се два-три пъти по стълбите, но най-накрая ги изкачих. Един от двамата трябваше да си тръгне, ако не и двамата, а и Крис май развали цялото ми настроение за "такива" неща. Плюс това започвах да изтрезнявам и не бях сигурна дали е добра идея да спя с Вик. Добрах се до банята и се облегнах на мивката, след което пуснах душа и се вмъкнах под струята.

След като Рейч се измъкна и се качи нагоре, останах сам с "любимото" ми братче. Беше ми дошло до гуша от него. Не му ли бе достатъчно 5 години затвор та си просеше още?
- Защо по дяволите го правиш? - зададох въпроса по-скоро на себе си отколкото на него.
Мазната му усмивчица цъфна на личцето му с което ме извади от обувките. Хванах първото нещо което ми се мерна пред очите и го хвърлих по него. Книгата цапна Вик по главата и падна на пода. Не изчаках реакцията му и си излязох. Взех Maserati-то и се отправих към Amusement park Wonder.

Виктор разтри удареното място..Беше си дебела книжка, която сигурно никога нямаше да благоволи да прочете, но поне усети колко тежка е за "четене"..Щеше да му излезе подутина.Мамка му!Само да го хване и щеше да посини Крис от глава до пети..Пет години в затвора бяха доусъвършенствали уменията му в боя, освен това и тренировките по бокс му вършеха добра работа..Маминото синче нямаше да успее да се познае, когато се погледне в огледалото..Обаче Вик си имаше по-важна задачка, то даже не беше задача..
Заизкачва се по стълбите за втория етаж..Отиде в стаята си, която всъщност май беше просто стая за гости, но Вик се бе настанил трайно в нея и се разполагаше като цар..Застана пред огледалото, за да огледа удареното място..В общи линии беше по-ядосан на дребното копеле, което просто си нямаше друга работа и затова прекъсваше най-хубавите му моменти..Ядосан влезе в банята..Струите вода се спускаха по голата му кожа, успокоявайки яда, който изпитваше..Пък и..Рейчъл!Трябваше да се реваншира..Определено трябваше..С тази мисъл изхвърча от къщата, облечен ежедневно, но и достатъчно елегантно..

Минаваше 10 сутринта и Кристофър се подготвяше за ден за релаксация. Слънцето се бе показало над хоризонта и огряваше целия град. Крис си направи обичайната закуска от препечена филийка пълнозърнест хляб, пържен бекон, една чаша сок и един портокал. След като се нахрани остави мръсните съдове на масата и нареди на икономката – Мария да почисти и да подготви къщата за партито довечера. Облече подходящи дрехи, пъхна телефона си и излезе. Отпраяви към паркинга, където бе паркирано неговото Maserati. Настани се удобно на шофйорксата седалка, форсира двигателя и се отправи към центъра. Караше сравнително бавно, имайки предвид трафика в Л.А. Имаше намерение да мине орез някой от спа центровете из града и да се подготви за тежката нощ по-късно. Нямаше как да не дойде на собственото си парти... Не му пукаше особено че не бе спечелил Оскар, но бе обеден че довечера няма да си легне сам...

Крис лично ме покани на Афтърпартито в къщата му, нищо, че бях пропуснала Оскарите. Да си призная аз на практика си живеех там, но по стечение на обстоятелствата бях на друго място. Преоблякох се и си викнах такси, давайки му адреса. Не след дълго стигнах и влязох. Вече се бяха събрали доста хора и аз мернах Лиз, търсейки братовчед си.
Най-накрая го открих.
- Ей, братчед - хвърлих му се на врата. - Как си?

Парти? Защо пък не. Не познавах никой - още по-добре.
Партито щеше да е в къщата на... Кого го интересуваше? В крайна сметка поне имаше алкохол...
Още с влизането в къщата се запътих към бара, поръчвайки питие. Така или иначе нямаше да се напия. Всъщност мааалко се надявах това да се случи, но самите шансове бяха минимални. Значи можех да се наливам колкото си искам и да съм напълно, абсолютно трезва.
Пресуших чашата на един дъх, поръчвайки втора...

Елизабет МакКуин написа:

...

Аз не бях, кой знае колко известен, но все пак щях да отида на партито което се сформираше у Кристофър. До колкото бях чувал за него беше свестен тип, въпреки че нямах честта да го познавам лично. Стигха до къщата му, която бе доста голяма и пищно окрасена за случая. Влязох вътре и ме смая гледката на десетки пияни известни личности навсякъде. Отправих се към бара и си взех един бърбан. Погледа ми се плъзна из помещението и се закова на едно привлекателно момиче с дълга бяла рокля и тиара на главата.

Не помня точно кой ми каза, че ще имало луд купон в къщата на някакво си момче. Само това и чаках. Предполагах, че щеше да е фрашкано с нови хора и най-хубавото... мацки и алкохол! Да, знам, че съм такъв, ама просто купоните са ми слабото място.
Суетнята си каза думата и аз се заседях известно време (няма да споменавам колко) пред гардероба. Все пак се спрях на обиковени дънки и тениска, осланяйки се на надеждата, че някое момиче ще ги съблече.
Бяха ми казали адреса съвсем набързо и се надявах да съм го записал правилно. И бях. На 200 метра от къщата се чуваше оглушителна музика и хора тичаха насам-натам постоянно. О, да! Харесваше ми. Шофьорът ми ме остави на алеята отпред и аз наперено влязох в къщата.
За моя изненада, се видях с пет-шест познати, но главната ми цел беше барът в дъното на къщата. Тази вечер бях в настроение за пиене и не ме интересуваше, че бях тренирал цял ден, за да се налея с водка вечерта. Какво пък! Голяма работа.
- Водка, моля! - поръчах си на бара и се подпрях на лакти на барплота, оглеждайки се в тълпата.
След секунди обърнах поглед наляво и установих, че не е било нужно да гледам всички хора, при положение, че до себе си имах нещо по-интересно. Тя беше доста секси и също пиеше алкохол. Присвих очи, позволявайки на всякакви мисли да преминават през главата ми.
- Защо си сама, секси?? - попитах момичето, като се обърнах към нея и отпих от водката си.

Елизабет МакКуин написа:

...

Тайнственото момиче, в което се бях загледал преди малко се приближи към мен и ме помоли за цигара. Веднага затършувах из джобовете си и извадих кутията. Подадох я галантно на момичето и й се усмихнах. Тя измъкна една цигара и запали.
- Аз съм Брейди, но всички ме наричат Ди. - представих се аз и запалих цигара и аз. - Вие сте ми доста да не сте актриса, или модел?
Струваше ми се позната от някъде...
- Е харесва ли Ви партито?

Някакъв непознат седна до мен, поръчвайки си водка. Позволих си да го огледам скришом, подсмихвайки се дяволито. Я гледай само. Прекрасно тяло, още по-прекрасно лице... И седеше до мен. Да не забравяме и чашата в ръката му. Нима имах чак такъв късмет?
- Защо си сама, секси?? - попита ме непознатия, обръщайки се към мен. Усмивката ми стана малко по-голяма. извърнах се към него, подпирайки лакътя си на плота.
- О, не съм сама. Виж, имам си чаша.- отвърнах, леко надигайки веждата си.- Но пък изведнъж компанията стана още по-приятна.
Погледнах до него. Май беше сам...
- А защо такъв хубавец като теб все още няма дама?- попитах го с дяволита усмивка. Разни работи се въртяха в главата ми и не си направих ни най-малък труд, за да ги спра. А и не исках.