(18+) Къщата на Крис

Не присъствах на наградите,но пък реших да дойда на партито.Това беше от скука.Влязох и се спрях на вратата.Поогледах се малко и накрая тръгнах към бара.Седнах до едно момче и си поръчах водка.Отначало не казах нищо,но естествено аз съм си срамежлива...Реших,че ми е твърде скучно,за да продължа да мълча и да не обеля нито думичка затова го заговорих като преди това глътнах от водката си:
-Хей...как е партито?Всъщност преди колко време си дошъл?
Погледнах го,а след това хванах чашата си с две ръце и погледнах към нено.

Триша Тиъри написа:

.....

Уха. Момичето определено имаше чувство за хумор, а и гледам пиеше. Това щеше да ми помогне. Изведнъж нещо ми щракна в главата. Исках това момиче тази вечер. Не си падах по връзките и нямаше да се виждаме повече от два-три пъти, но беше достатъчно да задоволя секс-глада си.
В очите на момичето се четеше думата "перверзия". Знаех го, защото такъв специалист като мен отдавна се бе научил да разпознава подобни очи.
- А защо такъв хубавец като теб все още няма дама? - попита ме тя като вдигна едната вежда. Изпих си водката на екс и стиснах очи за секунда. Поръчах си нова, а докато го правех, тя ме гледаше любопитно.
- Ами, когато ходя на купони, винаги идвам сам. Така се увеличава шанса ми да се запозная с някой нов. Или още по-хубаво... нова - в очите ми блесна искра и изгледах красавицата срещу мен палаво.
- Джон - казах и й подадох ръка - Приятно ми е.
Тя хвана ръката ми, а аз се доближих към нея като скъсих разстоянието помежду ни почти тройно. Е, знам, че пак ще ви го кажа. Падам си похотлив и най-вече обичам, когато нещата се случваха бързо. А при наличието на такова секси парче пред мен, не исках да чакам...

И двамата взеха такси и пристигнаха доста бързо.Преди да влязат във въпросната къща Елизабет отново оправи роклята за която вече съжаляваше,че е облякла,но знаеше че изглежда много добре с нея.
-Хайде..-измрънка тя като гласът й издаваше,че е леко притеснена,но нали искаше да се запознае с нови хора?!?Дръпна Нейт за ръката и влязоха вътре..Имаше прекалено много хора,а погледите на събралите се до вратата се залепи за нея и копманията й.Тя не им обърна внимание,а продължи към бара с напитките..

Spoiler:

Елизабет повдигна леко едната си вежда и огледа присъстващите наоколо.Имаше доста хора,а тя не познаваше никой освен Нейт..Забелязала притеснението му тя отново се усмихна и седна на бара като потупа леко столът до себе си.
-Хайде..ще имам време да се запознавам с останалите.Сега съм тук с теб.-отвърна му тя и го дръпна за ръката,за да седне до нея.
-Ъм..сърдиш ли се,че те довлякох тук?-попита тя и отново огледа хората наоколо,които бяха впили поглед в него.

Джон Росдейл написа:

....

Докато той си поръчваше ново питие използвах възможността да плъзна своя поглед по великолепното му тяло.
- Ами, когато ходя на купони, винаги идвам сам. Така се увеличава шанса ми да се запозная с някой нов. Или още по-хубаво... нова - в очите му определено виждах онези палави пламъци. А това ми хареса...
- Джон - каза той, подавайки ми ръка. - Приятно ми е.
- Триша.- отвърнах, хващайки ръката му. Той се приближи, скъсявайки разстоянието между двама ни за по-малко от секунда. Това почти ме изненада.
На лицето ми се появи изкусителна усмивка. Приближих се още малко, оставяйки съвсем малко разстояние помежду ни.
- Барман, дай още едно.- казах, отдръпвайки лицето си. Малко игрички никога не са излишни. А нощта определено щеше да продължи по-дълго от очакваното.

Рейчъл Спаркс написа:

...

След като бях запричал на пълна кифла след процедурите в спа центъра, реших че е време да се поява на партито.
Когато наближих къщата чух неописуем шум, идващ от къщата ми. Музиката определно минаваше допустимите 85Dz. Когато влзох всички ми махаха, усмихваха се, викаха ме при тях и искаха да ме черпят питие. Видях Рейч моята любоФ в пълната зала и тръгнах към нея. Тя ми се зарадва, твърде странно за нея и ме поздрави.
- Добре съм муци - иронично отвърнах аз, и направих патешка физиономия - Е, все пак реши да дойдеш, а?

До нас седна още едно момиче,но чакай това беше Изи.Как да не я познае човек и боже изглеждаше страшно красива.Обърнах се набързо към момчето до мен и казах:
-Ауу женкар...хих.
Сложих насмешлива усмивка и се обърнах към Изи:
-Хей Из помниш ли ме?Блъсна се в мен в магазина на Виктория...-заговорих къде се срещнахме за първи път,за да я подсетя коя съм.
Набързо отклоних погледа си към момчето:
-Е ти си...?
-Аз съм Никол,Никол Коул.

Триша Тиъри написа:

....

- Триша - отвърна момичето, като скъси разстоянието между нас още повече отколкото беше.
Хубаво име. Прилягащо на красиво момиче. Лицата ни бяха на сантиметри, но аз си знаех, че тя няма да ме целуне първа, а аз си падах по мръсните игрички.
- Барман, дай още едно - извика тя на барманът и той бързо й подаде чаша. Боже, адски ми допадаше това момиче. Имаше точно такъв характер, какъвто аз харесвах - мръснишки, палав.
Най-безцеремонно започнах да я оглеждам от главата до петите. Имаше невероятно, гладко лице. Гърдите й бяха оформени идеално, както и всички други форми. Телосложение - двадесет от десет. Изведнъж в съзнанието ми започнаха да излизат сцени, които може би по-късно щяха да се случат. Рядко ми се получаваше с момиче, с което току-що се бях запознал.
Забелязах, че бях пресушил чашата си с водка, затова помолих обслужващия за още една. Главата ми все още не се бе завъртяла дори и малко. Все пак бях старо куче и не можех лесно да се напия. Триша. Искам я. Само тези мисли се въртяха в глава ми.
Славех се като разкрепостен. Сега щях да подкрепя тази теория с доказателства. Отново се приближих до Триша, така че разстояние почти нямаше между нас. Хванах кичур от косата й и го завъртях около пръста си, като я гледах възможно най-перверзно.
- Ами... ти... имаш ли си приятел?? - попитах я.

Нямаше как да пишеш за най-грандиозното афтърпарти в града, освен ако не присъстваш на него. Запътих се към къщата на моя стар познат Крис. Беше участвал в един от филмите ми, но все пак не бяхме първи дружки. Бях ходила у тях няколко пъти на служебни обеди, но нищо повече.
Къщата щеше да се пръсне по шевовете, ако това разбира се е възможно... Навсякъде минаваха пияни-заляни знаменитости, които се чудеха къде са им колите... Направи ми впечатление че няма много папараци, което ме шокира. Влязох в хола, ако тази стая със пияници можеше да се нарече хол и седнах на едно от удобните канапета. Един висок сервитьор мина покрай мен с табла с шампанско, и го помолих да ми донесе едно "Космо". За моя радост той го донесе бързо, и жадно отпих. Не видях никой чак толкова близък че да го заговоря, затова си останах на мястото и зареях поглед из тълпата.

Джон Росдейл написа:

...

Получих желаната си чаша, пълна догоре с желаното. С крайчеца на окото си забелязах как Джон ме оглеждаше. Лека усмивка започна да се оформя на устните ми, затова надигнах чашата в опит да я прикрия. Безуспешно. Дори можех да почувствам очите му върху себе си. А това само ме накара да прехапя леко устната си.
Той отново се приближи, почти не оставяйки разстояние между двамата. Хвана кичур от косата ми, завъртайки го около пръста си, а очите му ме гледаха перверзно. Отвръщах на погледа нахално, гледайки право в очите му.
- Ами... ти... имаш ли си приятел?- попита ме Джон, а аз се засмях. О, не. Никога. За нищо на света.
Тези неща просто не бяха за мен. А и думите "романтика" и "любов" бяха прекалено сладникави за мен. Не харесвах връзките и вероятно никога нямаше да имам така. Поне се надявах на това.
- Ни най малък шанс.- отвърнах на въпроса му, едва сдържайки се да не се изкикотя.
- Ами ти... Джон. Нека позная... Нямаш?- предположих, леко облизвайки горната си устна. Обичах да се дразня... И ми беше страшно трудно да спра.

Елизабет МакКуин написа:

...

- Аз ще ти викам Бел или Ели.. Звучи по-разчупено... - самонадеяно отвърнах аз - Лиз не ми е симпатично...
Докато сладко си думах с Ели, установих че бърбана ми е свършил, поръчах още един и отново се върнах на дамата си...
- Е, Ел, къде е приятеля ти? - попитах аз. Нямаше вид на обвързана, но знае ли човек...
Очевидно я бях харесал, но не ми приличаше на момиче за една нощ, а аз не бях сигурен че съм способен на дълга връзка.
Стоях и отпивах от бърбана си, а тя стоеше и мълчеше. Явно бях засегнал болна тема, затова смених въпроса...
- Познаваш ли домакина на партито? - попитах и ясна ненавист се изписа на лицето й.

- Как няма да се появя на партито на братовчед си - засмях се.
Май водката вече ми беше подействала, но не обърнах особено внимание.
Огледах препълнената къща.
- Някой ще чисти доста - ухилих му се. - М случайно да познаваш някой секси и свободен наоколо?
Знаех, че нямаше да ми каже и да знаеше, защото си беше Крис, но не пречеше да попитам.

Рейчъл Спаркс написа:

...

- Няма много ергени в града - нагло й отвърнах аз. Не беше в компанията на Вик, което малко ме изненада... - Къде е "любимото" ми братче?
Смутих я с въпроса си, това бе добре. Леко се изчерви, дано си бе взела поука, но като се сетя че това бе моята вироглава братовчедка Рейч, най-вероятно се бе напила и го бе забравила. Все едно, нямаше да се занимавам с тях двамата сега...
- Е съкровище мое, как нямаш алкохол в ръка, мислех че с него сте се "in a realashionship"и не се отделяте един от друг - подкачих я аз.

След като Алисън ми се обади започнах да се приготвям. Това беше просто парти и се радвах, че не трябва пак да ходя костюмиран. Навлякох едни дънки и някаква риза и се запътих към мястото. Този път реших да се доверя на мотора си и малко си побръмчах, докато открия самата къща, която щеше да ми извади очите. Влязох и огледах насъбралия се народ. Отново не познавах почти никой. Затърсих Алисън с поглед и скоро я открих на бара. Запромъквах се и успях някак да стигна.
- Хей - усмихнах й се - изглеждаш страхотно.
Поръчах си водка с лед и отпих.

Джейсън Милър написа:

...

Докато допивах "Космо"-то си моето любимо БФФ - Джей ми връхлетя и ме прегърна. Хвърли ми подигравателен коментар за алкохола, и седна до мен.
- Леле, Джей, много си пораснал бе слънце да не дължи на продължителни хоризонтални креватни упражнения? - хапливо отвърнах аз. - Иначе съм добре събирам материал за новата ми статия.
Ухили се леко на хапливата ми реплика и посегна към чашата ми.
- Не съм пияна, ако искаш питие, бара е нма твое разположение! - казах аз и му го посочих.