Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33

Всеки момент щях да заплача. Но трябваше да съ сдържа.
- За какво искаш да говорим? Пак ще се опиташ да ме изнасилиш ли?
Не исках да отворя вратата и нямаше до го направя. Облегнах се на нея и седнах от едната страна. Сложих главата в шепите и зачаках.
- Ще чакам тук, докато някого ме потърси.. ако не се прибера в хотела до вечерта все някой ще ме потърси и когато го напарви с теб е свършено.
Знаех, че няма полза от заплахите ми, но това беше единственото с, което можех да го задържа.

Всеки заслужаваше втори шанс, дори и Тейлър.
- Добре..
Отворих враттаа и застанах пред него.
- Да наистина се държа отвратително..
Погледнах го парво в очите.
- И какво искаш да кажа, че всико е ОК? Да ама няма да ти го кажа..
Виждах, че Тейлър много съжалява и ме трогна.
- Добре ще ти дам втори шанс, това ли искаше да чуеш?

Щях на прихна от смях вески момент, но се стърпях.
Тейлър приличаше на малко момченце.
Сякаш за миг забравих какво се опита да ми стори преди няколко минути.
- Добре... и какво ще направиш за 2 минути?
Седнах на дивана в хола и го погледнах в очакване.

- Разкажи ми малко за себе си.. за филма, който снимаш и всичко останало.
Усмихнах се аз и за момент ми е прииска да го целуна, но се стърпах.
Нямаше да му се дам толкова лесно.
- А и може да сипеш нещо да пийнем, защото съм наистина жадна.
Отново се засмях звънливо.

- Ще стана адвокат.
Казах и не спирах да оглеждам кухнята. Сякаш тук беше изгармяла бомба. Започнах нервно да подреждам. Не знаех нищо къде стои и ги продреждах както на мен ми харесваше.
- От колко време живееш в тази къща?
Чедух се какви ли са отношенията на Тейлър и Линдзи. Приятелски или нещо повече? Нямаше да се учудя, ако Линдзи го беше прелъстила, на нея никой не и отказваше. Помня когато бяхме във 7 клас харесвах страшно едно момиче на име Зак. Е останах си само с харесването, защото когато Линдзи разбра, че си падам по него реши да ми го отмъкне.

- Не, не сме си говорили от 2 години. А и нямам желание, ние сме прекалено различни. Само се надявам да не ме завари тук, защото ще стане наистина лошо.
Продставях си ако Линдзи ме видеше тук и с Тейлър щеше да ме направи да си говоря сама. Не само щеше да ме изхвърли в два шута, но щеше да направи същото и с Тейлър.
- Ти имаш ли братя или сестри?
Тейлър седна на дивана , а аз до него. Беше ми приятно в неговата компания. Де да не беше се случвало това преди малко.

Двамата се целунахме.
- Ето този Тейлър харесвам..
Усещах топлината от тялото ми. Чувствах се вкъщи.
- И сега ние какви сме.. просто приятели или нещо повече?
Не знаех Тейлър как възприема държанието ми. Не исках да пирбързвам в заключенията. Познавахме се от толкова малко време е вече бях видяла всички лица на Тейрър. Знаех, че е зависим от наркотиците и всичко останало, но просто знаех, че всичко това все някога ще се промени.

- Да и аз залагам на него
Целунах го отново. Спагетите май бьха готови. Не исках пак да експлодират, за това реших, че ще е добре да кажа на Тейлър.
- Спагетите май са готови.
Тръгнах към кухнята и бях права, че са готови. Вдигнах капака и подуших аромата, наистина миришеше вкусно. Изведнъж усетих остър глад.
- Дано да са толкова вкусни, колкото казваш...

- Ами нека помисля.. хм ами липсва ме нещо..
Усмихнах се до уши, а Тейлър ме погледна учудено.
- Ами липсва му щипка любов.. Шегувам се много е вкусно.
Започнах да ям , а Тейлър не спираше да ме гледа.
- Искаш ли..
Напотах малко спагети на вилицата и му подадох в устата.

- Глупчо!
Засмях се и продължих да ям. След няколко минути чинията ми беше празна.
- Аз наистина трябва да си тръгвам. Не искам Линдзи да ме завари тук..
Станах от стола и отидох при него. Целунах го нежно по устните и си взех чантата.
- Пък и утре рано съм на лекции..
Уточних аз като видях киселата му физиономия.

Обадих се на едно такси и до няколко минути беше тук.
- Ще ми липсваш
Целунах го още веднъж и си тръгнах.
Качих се в таксито, а то ме зоведе до апартамента ми.
Не спирах да мисля за миналия ден и за Тейлър.

Всичко за Рождения ден беше готово..Сега единственото,което липсваше бяха гостите,но всеки момент трябваше да дойдат..Бях малко нервана и постоянно виках на готвачите и останалите...Исках да бъде идеално...Околко басейна бях включила лампичките и светаха в различни цветове..беше наистина красиво...Сигурно щеше да има много медии,но винаги беше така...Е днес беше рождения ми ден ставах на 23 и наистина се вълнувах...Бях се облякла така...



Тортата:

Бонбони: