Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33

Въреки,че Тейлър крещеше в лицето ми и ми говореше на висок тон вообще не се притеснявах. Просто едно гласче в главата ми ми казваше, че той никога няма да ми нарани. Излушах всичко, което ми казах и замълчах за миг. Може би стояхме в тишина 5 минути.
- Слушай..
Започнах аз.
- Аз просто.. знам, че мога да ти навлеча много неприятности. Знам, че могат да те вкарат в затвора заради мен.
Една сълза потече по бузата ми и аз побързах да я избърша, след това продължих да говоря спокойно.
- Макар и да се познаваме от толкова малко време, аз добре преценявам хората и знам, че ти си добър. Никой човек не е лош, просто живота го е направил такъв. Знам, че ако ти се даде шанс ти отново ще станеш добър човек...
Още една сълза се търкулна по бузата. Вече плачех, но не ми пукаше.

Вече наистина се ядосах.
- Явно на теб не може да се помогне.
Станах и отидох до кухнята. Взех си чантата и започнах да търся нервно телефона си.
- Ох къде си.. къде- мърморех си аз. Трябваше бързо да се махна от тук. Явно Тейлър наистина си беше зъл и не можеше да му се помогне. Намерих телефона си и си повиках такси. Тъкмо когато да кажа адреса на къщата Тейлър се появи в кухнята.

Той взе телефона от ръцете ми и аз не се съпротивих.
- Аз просто исках да ти помогна, а ти как ми се отблагодарявяш? Като ме обиждаш..
Гледах го право в очите. Той изглеждаше сякаш се разкаяваше да нещо. В момента бях толкова объркана.Винаги бях толкова добра с хората, винаги се опитвах да не ги наранявам и потъпквах своите чувства, а те винаги не ми се отблагодаряваха. Търпях толкова години сестра си, търпях родителите ми винаги да ме считат на 2 място. Писна ми, писна ми от всички и от всичко.

Настъпи неловко мълчание. Реших, че е време да го прекратя.
- Добре.. Нека започнем първо с това.
Взех едно пакетче дрога и просто го хвърлих в кошчето за буклук.
- Знам, че ще ти е много трудно, но не забравяй, че каквото и да става можеш да разчиташ на мен. Аз няма да те съдя...
Той просто си стоеше и ме гледаше страснато. Знаех, че ще му е много трудно, но това беше единствения начин.

Да сигурно изглеждах глупова и незряло не честно казано не ми пукаше. Явно Тейлър се забавляваше с мен, което леко ме подразни.
- Добре..
Не знаех какво друго да кажа.
- Всеки пък, коато искаш да си вземеш нова доза си спомни за мен. Спомни си за това как едно момиче, която познаваш от 2 часа иска да ти помогне. Спомни си Ренесеме..
Е надявах се вече тези думи да го трогнат. Ако пък не просто щях да си отидя и да оставя Тейлър да си трови живота.

Много се ядосах. Свърши ли вече? Очаквах отговоро като "Добре" Или нещо подобно.
- Да свърших тук..
Станах вече трябваше наистина да си ходя. Явно Тейлър нищо не беше разбрал от думите ми. За него бях като луда, е може би бях, защото се занимавах с него. Единственото, което ме мъчеше е, че нямаше как да си тръгна, ако той не искаше да ме закара. Не знаех точния адрес на къщата..
- Ще ме върнеш ли обратно до центара?

Тейлър не искаше да ми каже адреса. Сякаш бях някаква играчка с, която можеше да си играе. Той ме притисна в себе си. Не знах какво да правя. Ако се отдръпнех, нямаше да постигна нищо. То нямаше да ми каже адреса и аз щях да си вися тук. Какво искаше да каже с репликата "Ти какво мислиш да правим докато размишляваме какъв е адреса?". Този да не ми правеше предложение за секс? Блъснах го с ръце.
- Знам какво се опитваш да направиш, но няма да го постигнеш. Аз не съм такава..
Аз не бях като сестра ми. Аз бях девствена.. Не в никакъв случай нямаше да му го кажа. На никого нямаше да го кажа.
- Е все някой ще дойде, все пак не живееш сам, имаш и други съквартиранти. Те ще се приберат.. все някога..

*мдр точно така исках да стане ^^ ренесменцето да се дърпа*
-Навярно...-вдигнах рамене-Имаме цели седем часа в които ще си говорим ли..говорим...
-От къде си сигурен?-попита Ренесме
Демонстративно се отправих към стъклената масичка и театрално вдигнах едно малко листче.
Зачетох възможно най-изразително, имитирайки уж Линдзи, но по-скоро се получи някакъв травестит:

С Мери отиваме на шопинг.
Чакай ни към 9...
Може да отидем и на дискотека, но още не е решено.
Купи мляко ама не от онова, което купи миналия път, защото Мери се обрина.

Линдзи
П.С Включи бойлера, няма топла вода за теб.

-Трябва да купя мляко...-добавих замислено-Е, нищо!
Метнах бележката зад гърба си с услепитена усмивка
Ренесме ме гледаше повече от уплашено.
-Страх ли те е от нещо?-попитах я отново нарушавайки личното й пространство притискайки я към стената.
Очите й се присвиха, а главата й се наклони настрани, пазейки се от злобното чудовище, което дишаше учестено в нежното й лице.

Тейлър отново ме притисна в стената.
- Гнус ме е от теб.. пусни ме..
С ловко движение отново се отдръпна от него.
- Какво точно искаш от мен? Нали искаше да узнае как се казва кучето ми, какво ям за закуска и теб подобни глупости? Какво се промани?
Трябваше възможно най-бързо да се махна от тук, но не знах как. Огледах се, но всички прозорци и врати бяха затворени. Тейлър не спираше да ме гледа.

Нямаше да се страхувам.. нямаше да се предам. Ако искаше да ми стори нещо до сега да го е сторил. Усмихнах се фалшиво.
- Знаеш ли какво господинчо може да изглеждам малко и невръсна, но мога да те наритам.. все пак съм роднина на Линдзи, а до колкото знам, тя е много добра в това.
Застан пред него и се правех, че не ми пука, но вътрешно щях да експлонидарм. Щях да се пръсна.. сърцето ми скачаше лудо. Бях толкова раздвоена в момента.
- Не ме е страх от теб..
Излъгах аз и го погледнах право в очите.

За бога, той да ме изнасили ли се опитваше. Е не така си представях първия си път. О какви ги мислех..
- Пусни ме бе кретен!
Ударих го аз и побягнах към другата част на стаята.
- Ти си луд и откачен перверзник!
Развиках се аз. Е признавам, че одевашните целувки не ми бяха точно непритни.. Реснесме спри се! Какви ги мислеше, бе момиче? Сърецето ми стеше да изскочи от гърдите.
- Знаеш ли преди малко, ми стана мъчно за теб, повярвах ти, но сега ме е гнус от теб.. Ти беше прав за себе си.. ти си един наркотилар и педофил. Това си ти...