Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33

-Кажи му да слезе тогава!-отвърнах
На тъпак ли се правеше или сериозно нещо не му беше наред?
Аз му говоря за важни неща, а той ми обясняваше за въображаемите си приятелчета.
Пърси Джаксън! Когато види Лолган Лърман, тогава може да ме спечели!
-Момичето е много разтроено и трябва да се извиниш, ясно?-реших да оточня какво се искаше от него
-Имаш ли въпроси, Тей?

-Да, уеее...-казах
Спрях да говоря за малко, за да направя знак на Пърси да слезе от тавана, защото оставяше следи с калните си обувки!
-Казвай вече!-извика Дияна
-Помисли добре защото е важен въпрос!-предупредих
Чух Дияна за въздиша.
-Изкаш ли да те чукам?-попитах най-накрая
-ТЕЙЛЪР!-изпищя момичето-Тъпак!
-Ама, не, сериозно!-казах-Искам да те оближа.
-Аз искам да се застреляш!-отговори Ди и затвори

След като се прибрах телефонна ми звънна. Беше Тейлър и ми каза, че ми готви някаква изненада. Какво ли беше намислил този път? Облякох си една рокля, нито много официална нито и много ежедневна. Нямах представа какво е намислил. Отидох в къщата му и звъннах на звънеца. На паркинга на къщата беше единствено колата на Тейлър. Радвах се, че Линдзи я няма. Тейлър ми отвори вратата и ме целуна страсно.
- Здравей..- Въздъхах аз, когято целувката свърши.
Влязох в къщата и останових, че цялата е в свещи. Това да не беше някоя романтична вечера? Тейлър и романтика? Просто не можех да го проумея.

Може би който ме познаваше по-добре би се сетил, само по изражението ми, че съм намислил нещо. Бях напълно решен да си получа това, от което вчера се отказах.
Да, знаех, че няма да е по лесния начин и ще трябва да пожертвам няколко стотин свещи, и да приготвя нещо за ядене /хубавото бе че не е задължително да е вкусно/
Имах една приятелка, Чен, която работеше в китайски ресторант. Тя ми даде рецептата за ориз със зеленчуци и, ще призная, ми помогна доста. Все пак нямаше да мога сам да запаля всичките свещи за по-малко от час и да не се запаля. Всъщност даже още се притеснявах да не изгоря като факла...
Отправих Ренесме към масата, пробвайки да не повърна, безмълвно.
Хващаше ме гнус от цялата тази...как му викат??? "романтика"

Седнах да един стол, а Тейлър беше все така безмълвен. Чедух се от къде ли се е сетил за всичко това? Беше точно като мечта.
- Всичко е великолепно..
Измънках аз, докато Тейлър ми сипваше вино. Беше толкова рамонтично и прекрасно. Просто не можех да сдържа усмивката си. Чашите ни се чукнаха и аз отпих една глътка. Тейлър през цялото време мълчеше. Какво ли му ставаше?
- Добре ли си?- Попитах аз леко разтревожено.
Беше се опстарал толкова много и според мен трябваше ад е много доволен от себе си.

-О..ъъъ...Добре съм..-оверих я изкаран от транза-Просто си толкова хубава, че останах без думи.
Не можеше да ми се отрече, че в комплиментите нямах равен.
Ренесме моментално сведе свенлив поглед надолу и страните й станаха алени.
Усмихнах се доволно, че още не съм изгубил тренинг, нищо, че не бях погледал женско /с изключение на моята Неси/ от вече седмица и три дена.
О, добре разбрахте. Аз, Тейлър Никоганеобвързанов, съм ОБВЪРЗАН!
Дори и статуса във фейзбук си смених.
Ренесме започна да хапва от ориза, което леко ме поизнерви.
Кахъъъъмм, сочна хапка пред теееб!
Изчаках я съвсем спокойно да сдъвче и се приближих към нея.
Трябваше да започна да намеквам, за какво е всичко това, и че то не е безплатно.
Целунах я страстно за доста дълго време, надявайки се не напълно да разбере намека ми.

Още от самото начало знаех Тейлър за какво ме беше повикал и все пак беше мило, че беше направил толкова много неща. Цялата вечеря и всичко останало, а и не беше забравил, че съм вегетарянка. Отвърнах на целувката му и се изправих на крака. Бавно тръгнахме към стаята му. Той отвори вратата и свали презрамката на роклята ми. За разлика от миналия път аз не се отдръпнах. Продължавах да го целувам, а той свали цялата ми рокля. Легнахме на леглото и той започна да ме целува по врата и надоло към корема. Случи се точно както аз исках, бявно, романтично и с правилния човек.

Най-накрая! Не знам как не се разхилих от щастие. Беше странно...По принцип не го приемах за нещо необикновенно, жена да ми се хвърли на връта, но...но с Ренесме всичко бе толкова различно.
Познавах я от много малко време, а се чувствам с нея всякаш цял живот сме били заедно. За пръв път използвам думата "обичам" толоква често, а аз я бях казвал на майка си най-много пет пъти.
Започнах да целувам Ренесме нежно по шията, а тя се зае да разкопчава ризата ми. Не й отне много докато отново впие ноктите си в гърба ми.
Знаех, че се притеснява, и че я е страх, но просто не можех да отделя устни от кожата й, за да й кажа да е спокойна или че само малко ще боли.
Не можех да губя толкова много време в приказки, когато можех да съм в нейните обятия. Устните ни се срещнаха жадно...

Свалих ризата на Тейлър и устните ни се срещнаха. Не бях уплашена, сякаш винги съм била готова за това. Разкопчах дънките му, а след това ги плъзнах надолу.
За мемент се обезпокоих да не стане като предишния път и да избяга, но след миг това чувство отмина. Той разкопча сутиена ми и го хвърли настрани.
Беше толкова нежен. Не спираше да ме целува навсякъде.
Чувах ускореното си дишане както и неговото.

Силна болка мина по челото ми. Инстинктивно отворих очи и видях, че съм ударил главата си в ръба на шкафчето.
С длан разтрих за секунда мястото където ме болеше челото и се изправих до седнало положение в леглото.
Очите ми се затваряха леко и всичко ми бе в мъгла, така че не бях напълно сигурен къде е Ренесме, но до колкото можех да видя на леглото имаше само измачкани завивки.
Сънливо можех единствено да си обуя бельото и дънките. Прекалено много ме мързеше да търся обувки или риза /така или иначе не ги намирах с поглед/
Тромаво тръгнах надолу по стълбите към кухнята.

Сутринта се събудих като будилник в 7:00 часа. Тейлър още спеше, целунах го леко по бузата, а той дори не трепна. Облякох ризата му и слезнах да долния етаж. Не ме биваше особенно в кухнята, но все пак реших, че е уместно да направя някаква закуска. Изкарах от хладилника няколко яйца и бекон. След половин час всичко беше готово. Чух стъпки от горния етаж. Явно сълнивеца се беше събудил. Когато дойде беше по бельо и ме гледаше някак странно.
- Добро утро..- Отидох до него и го целунах нежно. Той ме пргърна и така останахме за момент. Всичко беше точно като сън.

Пуснах я и започнах да се заогреждам от къде идва неприятната миризна на изгоряло.
-Да не би да готвиш нещо?-попитах като избегнах думата "пърлиш"
Ренесме сбръчка нос недоволно и се дръпна настрани, за да видя прилежно подредената маса.
Бързо на ум сметнах колко време имам да изям някое изгоряло яйце докато Линдзи не започне да ме псува и бие с нещо тежко по главата.
Усмихнах се на Ренесме уж много зарадван...Всъщност май бях. За пръв път ми правеха закуска и нямаше значение каква е. Важното бе кой я е приготвил.
-Прекрасно е.-казах й я целуннах нежно

Сипах в една чиния на Тейлър, а той седна на плота и започна да се храни.
- Снощи беше наистина удивително..- Казах аз и седнах срещу него. Вече се чувствах наистина жена, млада, красива, влюбена жена. Тейлър се усмихна самодоволно. Явно се радваше, за това, че съм доволна. Все пак колко ли пъти беше оправял девственица? Сигурно много, но в момента не исках да мисля за това. Просто моментът не беше подходящ.
- Колко време имаме докато Линзи се прибере?- Попитах аз акто се поогледах. Къде ли беше всъщност тя? С някой мъж, може би. Дали си имаше сериозен приятел?

-Сигурно е заспала в някоя канафка...-казах разсеяно докато едвам-едвам преживях хапка яйце
Пробвах да не обръщам внимание на "загадъчното" хрупкане, което, предполагам, идваше от паднала в тигана черупка...Може би даже беше цяла, защото хрупкането не спираше.
Бутнах настрани чинията, когато се уверих, че Ренесме се загледа в телевизора, погълната от някакъв глупав репортаж за Джъстин Бийбър и Селена Гомез. Това бе една наистина смущаваща двойка.
Не само при нас имало педофилщина.
Извадих кутията с цигари, която бе непосредствено близо, и запалих.
-И?...-пробвах да я накарам да започне да говори каквото и да е, само да не мълчим

Докато гледах репортажа за онвата двойка на Холивуд Джелена усетих гадната миризма на цигари. Когато се обърнах Тейлър беше запалил една, погледнах го остро и казах.
- Какво парвиш?- Попитах аз и повдигнах вежди.
- Пуша.- Каза най-спокойно то и дръпна от цигарата си.
- Добре.. а какво стана с пормяната?
Попитах аз и седнах на един от столовете. Не исках да се караме сега.
Всичко беше толкова съвършенно, защо трябваше да го проваляме?

-Промяна...да-казах съвсем спокойно избълвайки облак дим
Бях много добър в заобикалянето на закони, камо ли в правилца на малки госпожички.
-Но не сме се разбирали за цигари!-обясних-Аз съм пристрастен. Не мога да ги спра така...
Ренесме въздъхна недоволно и отново се обърна към телевизора, за да догледа репортажа за онези глупави вампири и техните дневници. Онзи с черната коса много ме дразнеше и дори не исках да виждам физиономията му.
Отидох до Ренсеме бавно и налъно запречих гледката към телевизора.
-Според моите изчилсения Линдзи ще се върне към три часа следобед...-казах и разкопчах първото копче на ризата
-Тоест...имаме...-още две копчета по-малко-Всичкото време...което ни трябва...
Още две копчета.
Приближих устните си на милиметър от вратът й и забелязах как цялата настръхна.
-За каквото....решим...-бяха останали още четири закопчани копчета, но реших да ги оставя
Мушнах ръцете си през ризата и ги обвих около кръста й.

В момента не ми беше до кавги. Обърнах се и отново се загледах в репортажа. Тейлър дойде при мен и започна да разкопчава ризата, останаха няколко копчета, когато той мушна ръцете си под нея.
Целунах го нежно, а той разкопча и останалите копчета.
- Да повтори упражнението от снощи?- засмях се, а той ме вдигна на плота. Устините ни се се отделяха. От кога бях станала толкова развратна? Исках да го направим сега тук на плота без никакви задръжки и ограничения. Тейлър започна да ме целува по врата, а аз се усмихнах самодоволно.

Нещата много щяха да се променят сега, когато Ренесме вече не е...момиченце. И изглежда тя нямаше нищо напротив.
Това снощи...беше нежно и романтично по някакъв начин. Беше за Неси.
А сега е време за начина на Тейлър, който бе коренно по различен.
Не, че имах нещо против методите на госпожицата, но моите, според мен, са си по-добри.
За секунда се извърнах към големия слънчев прозорец, очаквайки да видя някой облещен насреща ми съсед, който косе ливадката си, но щом не го видях продължих да я целувам.
Съблякох ризата от гърба й и я хвърлих на земята.

Тейлър да не се пиртесняваше от съседските погледи? Искаше да се увери дали някой ни гледа докато го правим? Със всеки ден този мъж ме изумяваше. Той съблече лираза ми и я хвърли на пода. Разкопчах дънките му и те се свялкоха надолу. Отдадох се на изкушението.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
След около час бяхме пирключили и аз стоях запъхтяна върху плота. Тейлър ме гледаше невярващо, сякаш не мислеше, че съм способна на това.
- Защо ме гледаш така?- Попитах аз и прехапах устни.

-А нищо...-казах уж разсеяно
Изправих се тромаво, вдигнах смачканата риза от пода и й я подхвърлих.
Беше странно. Бях абсолютно сигурен, че тя не е накава...въпреки, че това ми харесваше.
Надявах се да не се преструва само, за да ме впечатли.
Ренесме грабна ризата от въздуха и ме погледна недоумяващо.
-Облечи се...Ще настинеш-казах и нежно я целунах по устните

Сега пък се чувствах като проститутка.
Остана да ми остави и една стотачка и всичко щеше да е просто перфектно. Облякох ризата и се изправих.
- Аз ще ида да си взема душ..
Качих се по стълбите и се затворих в неговата стая. Съблякох ризата и влязох в банята. Водата изгаряше кожата ми. Усетих някой да влиза в стаята.
- Тейлър ти ли си?
Провикнах се аз.

Вкъщи ми беше скучно и реших да се разходя из моловете в града. Но сама ли?!....Запътих се към къщата на Линдзи. Когато пристигнах вратата беше отворена..влязох.
-Има ли някой?-викнах но не достатъчно силно.
След малко от стаята на Тейлър се чу женски глас. Аз ли бях луда или това беше Ренесме?! Качих се горе и влязох в стаята му. Да Ренесме беше ...потропах на вратата на банята и след 1 минута Ренесме се показа.
-Аз да ти приличам на Тейлър? Какво правиш тук...сама????-помислих си най-лошото..
-Къде е сестра ти?-погледнах я ядосано.

Това беше гласън на Ванеса! Това беше Ванеса!! О боже сега пък какво щях да правя? Последния път, когато се бяхме видели бях плакала и обиждала и какво ли ще не. Сложих си хавлията и спрях душа. Излязох от банята и отидох при нея.
- Аз не съм сама... Тейлър е тук.
Да заслужавах си карането. Къде си сега Тейлър? Защо не дойдеш да ме защитиш? Сега Ванеса щеше да каже на Линдзи и щеше да последва нещо грандиозно и скандално.
- Аз не знам къде е тя...
Казах и седнах на леглото. В този момент Тейлър нахлу в стаята и погледа му се стрелна върху Ванеса.

Докато Ренесме се къпеше се възползвах да си всема и нормална риза, плюс някакви обувки.
После отново се върнах в кухнята и поразтребих, а след това отидох в хола.
Изглежда съм заспал, защото когато се събудих заварих входната врата отворена и от горния етаж се чуваха гласове.
Сънливо тръгнах към стаята си и там заварих Ренесме и онова момиче...май се казваше Ванеса.
Почувствах се изключително неловко щом настъпи тягостно мълчание и двете момичета погледнаха към мен.
Уж незабелязващ злобата в погледа на Ванеса й махнах.
Тя не ми отговори и добавих
-Здрасти...Как си?

Ванеса го гледаше опулено и не можеше да повярва на очите си.Ако бях на нейно място и аз бих мислила като нея.Ние двамата заедно след всичко, което се случи между нас.Тя продължи да мълчи и аз реших да разчупя неловката ситуация.
-Няма ли най накрая да престанете.Ванеса знам, че ме мислиш за пълна глупачка, но аз и Тейлър се обичаме.
Ванеса безмълвно излезе от стаята.Трясна вратата след себе си, а аз извиках безпомощно:
-Чакай...
Знаех че това няма смисъл.Тя никога нямаше да ме разбере.Понякога и аз самата не се разбирах.Бях загубила приятелите си, но бях спечелила Тейлър.Дали наистина си струваше?
Тейлър се приближи до мен и сложи ръка на раменете ми. Това винаги ми действаше толкова успокояващо. Сгуших се в него.

» Къщичката на Клоуи Съмърс
» Горещият стол 14.03 - 20.о3 - Тейлър МакКуин.
» Банкова сметка №0039 (Мери Вам Пир)
» Банкова сметка №0011 (Линдзи Лоън)