Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33

Най-сетне стигнахме украсата отвън беше наистина прекрасна..Пооправих косата си и тръгнах към вратата..бях облечена така
-Хайде Ренсеме..-дръпнах я и влязохме вътре.
-Линдзии.-прегърнах я.-Честит рожден ден. Заповядай -подарих и подаръка сега оставаше да ли ще и хареса.

Помогнах колкото да се каже, че съм участвал в цялата тази патаклама.
Закачих две гирляндчета докато Линдзи минаваше и се качих обратно в стаята си.
Избирането на дрехите бе доста трудно, въпреки, че нямах голям избор. Накрая се спрях на някаква бяла риза от която подчти не можех да дишам, дънки и кецове.
Съвсем скоро чух вратата да се отваря и напервния глас на Линдзи да изчуруликва:Добре дошли.
Докато тичах по коридора към стълбите чух и непознат глас на момиче:
-Заповядай-каза то даже по-щастливо от рожденничката
После настана мълчание.
Предположих, че Линдзи разопакова подаръка, който са й донесли, но тишината продължи прекалено дълго.
Нехайно заслизах по стълбите, но веднага се заковах на мястото си при вида на гостите.
Непознатото момиче бе изключително стройно, слабо. Фигурата й бе направо изваяна, а шоколадовата й коса хвърляше примамливи отблясъци на вече скриващото се слънце. Но не тя ме бе накарала да се спра.
Там бе и Ренесме. Там бе и Линдзи.
Готвеше се голямо шоу, със сигурност. Дали ще е сърцераздирателна съпунка или ще скочат да се бият.../най-вероятно не заради мен, но все пак мога да помечтая/

Бях като втрещена. Линдзи ме гледаше странно, а аз още повече. Боже моля те спаси ме, сигурно сега ще скочи да ме набие. Добре, че Ванеса беше с мен, да се надяваме, че тя щеше да ме спаси.
- Здравей, аз дойдох без подарарък, извинявай.
Сведох поглед в земята. Не можех да я погледна в очите. Изведнъж тя дойде до мен и ме прегърна. Бях толкова изненадана. Очквах съвсем различна реакция. Нали пък не се беше променила? Стилът и на обличане говореше, че не се е. Облеклото и беше хубаво, но прекалено доменстротивно от нейна страна. Аз се бях облякла така

- Честит рожден ден..- беше единственото, което отроних.

Ванеса дойде и ми честити рождения ден и ми подаде подаръка..
-Благодаря ти,мила -прегърнах я...Не бях забелязала,че до нея има някой...Това беше сестра ми не се бяхме виждали и говорели от 2 години..
Бях изключително изненадана..Стоях и я гледах втренчено,но изведнъж отидох и я прегърнах...
-Ренесме..малката ми сестричка..-пророних една сълза..
-Липсваше ми..-казах хлипайки..Не бях такава определено,но понякога е нужен малко театър..Чух,че Тейлър слизаше...
-Тейлъъър ела да се запознаеш с сестра ми и с най-добрата ми приятелка..-Придобих спокоен вид и на лицето ми се появи усмивка..

Когато Линдзи прегърна Ренесме реших че това не е най-добрата ми приятелка...та те са се мразели преди 2 години. До стълбището имаше някакво момче. Доста привлекателно на пръв поглед но все пак не бях дошла за да срещам готини момчета или нещо от сорта.
-Здравей!-подадох ръката си на момчето когато Линдзи ни представи.-приятно ми е аз съм Ванеса.-усмихнах се.
Е явно купонът тепърва бе започнал.

-Аз съм...Тейлър-усмихнах се смилайки думите и хвърляйки някой скришен поглед на Ренесме, който крещеше за помощ, но тя всякаш не ме виждаше-Радвам се да се запознаем
Завъртях се на пета мъчително към Ренесме.
А сега какво? Какво да правя?! Паникьосвах ли се..или какво?
Дори започнах да използвам думата какво прекалено много пъти.
-Това е Ренесме-усмихна се през сълзи Линдзи
Прочистих гърло неспокойно.
-Еми...ние се познаваме-добавих

Видях, че Тейлър се е панирал. Прегърнах го през кръста.
- Ами ние сме заедно..
Усмихнах се на Линдзи. Надявах се, че се е променила и няма да се опита да ми отмъкне гаджето. След това демонстративно целунах Тейлър по устните.
- Е нека партито започне..

Ванеса и Тейлър се започаха,но Тейлър и Ренесме се познаваха..
-ОО чудесно-казах и ги погледнах..Ренесме отиде при него прегърна го през кръста и го целуна демонстративно...
-З-з-заедно?!?-започнах да заеквам..Хванах се за близкия стол ,за да не пакна...
-Т имаш ли акъл в главата...Той е по-голям от теб..може да го вкарат в затвора....-започнах да викам
-Луда ли си...пък и той може да те изнасили-казах леко тихо
-Нищо лично-обърнах се към Тейлър и след това отново погледнах Ренесме...
-Разваляш ми рождения ден...-повдигнах вежда...
-Тейлър, имаш ли нещо против да изгубиш някой зъб?

Линдзи започна да се кара на Ренсме...
-Хей Линдз успокой топката.-погледнах я..
Тейлър гледаше като извънземно Линдзи...
-Стига сте се карали...това не е кална баня където прасетата се бият..напротив точно обратното е.-засмях се и погледнах Линдзи.
-А ти недей толкова да се палиш..-усмихнах и се..
Ренесме и Тейлър се обичаха какво му е лошото..явно Линдзи ревнува. Разбрах накъде бият нещата.

Ванеса се опита да успокои Линдзи, но това не помогна.
- Нищо не се опитвам да ти разваля. Най-малко партито ти. Виж знам рисковете да съм с Тейлър и се ги поела, ясно? Писна ми винаги аз да съм доброто момиченце вкъщи..
Говорех съвсем спокойно с равен тон. Нямах намерение да се карам отново с Линдзи. Тъкмо се бяхме сдобрили и сега хоп, всичко отново се порвали.
- Виж ако искаш да си торъгна ще го направя, просто недей да ме съдиш, ясно?

Запъхтяна стигнах пред врата на къщата и позвънах.Очаквах Линдзи да отвори затова приготвих подаръка й.Вратата се отвори и Линдзи излезе.Усмихнах й се и й подадох покаръка.
-Ам, честит рожден ден!Закъснях, но се надявам да приемате гости! - казах й леко нервно и се засмях.Къщата беше страхтона.Огледах се наоколо за някой познат и отново й се усмихнах..

Супер! Караха се заради мееен!
Но въпреки, че това бе щастлив миг се чувствах изключително напрегнат.
Не ми пукаше дали Линдзи и Ренесме ще се скарат, но пък ми бе гадно за Неси.
Блондинката бе готова да й скочки като разярен тигър, а това изключително много ме дразнише. Неси бе напълно беззащитна пред нея.
Прегърнах я с една ръка и нехайно подхвърлих към Линдзи:
-Не се пали толкова!

-Никъде няма да ходи-дръпнах я за ръката ..
-Виж мила..Не мога да му се доверя...Не може да си с него...казвам го за твое добро...Казвам го защото ме е грижа за теб и защото те обичам-казах спокойно и я гледах в очите..Внезапно вратата звънна...
-Извини ме за момент..-Отворих вратата..
-Благодаря..приемаме гости заповядай-усмихнах се и се отдръпнах,за да влезне...
След това отново се върнах при тях..

Дойде нов гост..Линдзи отиде да отвори. Отидох до кухнята и си сипах уиски.
-Е музика няма ли да има..-засмях се.
Линдзи отиде да пусне и след малко се върна.
Беше хубав купон.

Ако тази руса главица продължеше да се прави на интересна със сигурност щях да й шибна един без да се замислям много-много.
-Линдзи-започнах този път държеейки здраво мъничката ръчичка на Ренесме-Сестра ти не е бебе и може да решава сама за себе си.
Рожденничката замълча.
Бе гадно, че правим такива изпълнения точно на рождения й ден, но тя постави така обстоятелствата.
-Не мислиш ли?-добавих

-Кой е казал,че е бебе...-засмях се...
-Виж оставям нещата така,но кълна се ако се опиташ да я изнасилиш или да и предлагаш дрога...Ще се сбогуваш с нея и с някой друг зъб...А може и шчупено ребро...Внимавай..-казах през зъби без да викам...Изражението ми веднага се промени...
-Доообреее да купонясваме-засмях се и увеличих музиката....Взех шампанско и сипах в чашите на всички..Започнах да се клатя в такт с музиката,а те ме гледаха странно...
-Какво аз вече забравих..-засмях се и продължих да танцувам...

Тази беше напълно шантава.
С Ренесме се спогледахме объркано.
Това ли беше? Само това? Аз учаквах някаква реч дълга три часа...
Със сигурност нямаше да ми се наложи да изнасилвам Ренесме, нито пък да й давам наркотици...
Но щом нещата се стекоха така бях доволен.
-Това беше...странно-прошепнах на Ренесме усмихнато-Да се разходим?

Никой не танцуваше..само аз..-за миг спрях и отидох при сестра си....
-Хич не приличаш на мен...знам,че не съм за пример,но имам и добри качества..нали?-погледнах объркано,а тя мълчеше...
-Май все още ми се сърдиш..не си ме прегърнала не си ми казала нищо мило...аз ли да правя всичко ,за да се сдобрим...Ви трябва да излезем някой ден само двете..Какво ще кажеш?-усвмихнах се и я завлякох да танцуваме двете..

След недоразумението Линдзи увеличи музиката и започна да танцува..
След малко спря и отиде до Ренесме каза и нещо и я завлече да танцуват. Присъединих се.
-Партито е страхотно с изключение на скарваницата между вас тримата.-погледнах Линдзи и и казах.

Хванах Тейлър под ръка и двамата тръгнахме на някъде. Тоя ме водеше на мен ми беше все едно само исках дасе махна за малко от тук. В този момент Линди ни пресрещна и ме покани някой път да излезем.
- Ами добре..
Казах аз, като дори не я погледнах в очите. Още и бях яядосана, защото ми нямаше никакво доверие. С Тейлър продължихме да вървим.
- Очаквах Линди на реагира точно по този начин, тя просто си е такава.
Попитах аз небрежно. Музиката вече беше по тиха.
- А ти къде ме водиш?

Усмихнах се.
-Нали ти показвам къщата?-напомних
Настана мълчание и усетих, че крачката ми се забързва нервно каточели бягахме от някого.
Спрях ме се пред вратата към стаята ми.
-Такаммм...-обявих тържествено отваряйки вратата драматично-Това са моите покои.
Ренесме влезе вътре като се изкикоти тихо.
Спря се в центъра на стаята и започна да се върти наляво-надясно
-Харесва ли ти?-попитах я обгръщайки с ръце кръста й

Тейлър ме заведе в стаята си. Наистина беше много обширна и хубава. Той ме попита дали ми харесва.
- Да прекрасна е, но не колкото теб.
Целунах го нежно, но после се отдръпна и се изкикотих тихо. Отидох до прозореца и се загледах през него. Отдоло се бяха скупчили хилуди хора, а Линдзи не спираше да се усмихва. Спомних си този ден перди 3 години. Двете с Линдзи така се скарахме, че накрая гостите трябваше да ни осмиряват.
- Сигулно в тази стая си водим хилуди момичета.
Върнах погледа си върху Тейлър и повдигнах едната си вежда.

-Така е...-усмихнах се като започнах да я целувам нежно по връта-Но сега ти си най-важна...
Момичето се усмихна бледо и продължи да гледа през прозореца.
Хей, излизахме от цели два дена *OMG!!* и още не бяхме пристъпили към по-важната част на нашата връзка...доверието...Хах, да бе!
Е, не че и то не бе важно, но просто не бе интересно.
Всъщност това ми бе рекорда! Цели два дена без да консумираме нищо...
Ръката ми се плъзна надолу по рамото й като смъкнах едната й презрамка.
Момичето моментално я върна на мястото й без да ми обръща внимание

Какво правеше Тейлър за бога? Аз още не бях готова за това. Това си беше доста голяма стъпка в нашата връзка. Не исках да е тук и сега. Исках да е специално. Не, че не исках да съм с Тейлър, исках го, но просто момента не беше подходящ. Той свали едната ми презрамка, но аз отново я върнах на мястото.
- Виж аз не мисля, че съм готова за това, ок?
Седнах на леглото.
- Виж аз наистина много те харесвам, но за мен това е много голяма стъпка.
Погледнах го в очите.

-Голяма стъпка!?-без да искам се изкикотих най-идиотски
Изкашлях се за да спра напористия си смях
-Извинявай-добавих
Ренесме сконфузено погледна към земята, а по лицето й тръгна силна руменина.
-Ти да не казваш, че си..-засмях се този път по-силно-Детствена?
Момичето не отговори, а продъжи да гледа все така тъжно.
Приех това за да.
Та тя на колко бе? 19!? Аз го бях правил на 15 за пръв път!
-О, няма нищо страшно...-пробвах да я успокоя като този път напористо смъкнах й двете й презрамки-Ще видш..Малко ще боли..Съвсем мъничко!
Започнах да я целувам настойчиво и ненаситно по оголения врат
-Спри!-чух да казва момичето, но не я послушах
-Ще видиш-казах и я притиснах плътно до себе си

» Къщичката на Клоуи Съмърс
» Горещият стол 14.03 - 20.о3 - Тейлър МакКуин.
» Банкова сметка №0039 (Мери Вам Пир)
» Банкова сметка №0011 (Линдзи Лоън)