Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33

- Ооо ще видим колко ще се справя на себе си немога да си сложа една очна линия!- засмяхме се. Тя затвори очи радостна от външния си вид. Реших да използвам розово, бледо розово и черно. Черното го сложих най-отдолу, а после слях цветовете. След около 15 минути с оформянето на двете очи бях готова. Сложих и молив и спирала. Сега беше напълно готова. Т
- Готова си!- казах , като стисках палци да излежда добре и да се хареса. Тя отвори бавно очи и ме погледна с някакъв въпросителен поглед.
- Олеле прекрасна си. Много съм добра бе. Като имаме желание винаги ще стане!- усмихнах се и я прегърнах. Отделихме се.
- Сега си ти суша!- казах с нетърпяние...
Гримът:

Spoiler:

За около петнадесет минути тя беше готова...Отворих бавно чои и се огледах..Изглеждах зашеметяващо...
-Мери ти си невероятна-прегърнахме се и тя се отдели..
-Сега мой ред ли е-казах нетърпеливо..
-Добрее сега си избери лак...-Взех торбичката и и я подадох

Линди се хареса супер много. Поразгледах и избрах един лилав.
- ЗАповчдай прелестно слънчице!- казах и с пръста си нарисувах в въздуха едно усмихнато слънце.
- Започвай искам да съм уникална!- казах и започнах да си тънаникам една песен. Линдзи мислеше, а след като измисли какво ще прави започна да пее тази песен. Започнах да се смея.

Мери си избра един лилав лак..Взех го и налакирах основата..После взех още няколко лилави цвята и декорирах..Направих едно цвете..За да изглежда по-добре сложих едни камъчета..Когато всичко беше готово..Взех един безцветен лак и го намазах..Направих го,за да и се задържи повече и да н се люпи..
-Харесва ли ти?-попитах я и отново погледнахтова което сътворих

Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33 - Page 3 3208067V

Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33 - Page 3 3208067V

След малко бех готова.
- Леле уникално е бе човек! Мерси!- казах и я цунках по бузата. Мнението ми за нея се промени. На партито когато ме блъсна си мислех, че ще е едно досасно тинейджърче, но не беше. Беше точно обратното момиче.
- Продължавай мила. Обичам мнооого. Обичам те- повторих като не отделях очи от лилавото.

-Наистина ли ти харесва-зарадвах се
-Добре давам нататък...-помислих каква прическа да и направя...Косата и беше чуплива така,че нямаше смидъл да я къдря...Сплетох една плитка отгоре...и Останалата коса беше пусната..Причесата беше много хубава и се надяах да и харесва
-Е какво ще кажеш..Специалист съм по плитките

Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33 - Page 3 67762

Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33 - Page 3 67762

Линдзи ми оплете една плитчица.
- Оле мерси много супер съм. И ти си супер мерси меси!- започнах да се оглеждам. Не можех да правя рибе кос, затова супер много се радвах на тея които могато.
- Грим?- запитах...

-Наистина много ти отива-усмихнах се
-Няма защо..пък ми е забавно...-отново се усмихнах и поставих ръка на рамото и..
-Сега е ред на грима.-Мислех да и направя нещо нежно,но в същото време да подчертава очите и..Сложих очна линия и смесих бежав и черен цвят..Накрая Сложих черен молив и спирала и беше готова..
-Идеално...Усмихнах се
-Ти какво мислиш?
Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33 - Page 3 Smokey-eye-adj

Къщичката на Линдзи, Ашли, Тейлър и Мери <33 - Page 3 Smokey-eye-adj

- Оле ти си невероятна!- казах като с бях завряла в огледалото. Бях сложила едната си ръка до главата като беше обърната към огледалото. Гледах си едновременно гримът, кодата и лакът. Линдзи застана точно като мен. Обърнах поглед към нея и се асмях.
- Сега какво правим? Ще ходим ли някъде? Мисля, че тези уникатчета трябва да се покажат!- усмихнах се.

-Знам..-заподскачах на едно място...
-И ти си невероятна-прегърнах я....И си помислих дали ще излизаме..
-МОже да отидем някъде в някой клуб-усмихнах се...
-А може да поканим гости тук..но условието е задължително да са по бельо-засмях се дяволито..
-Е какво мислиш?

- Може ще бъде забавно!- казах радостно и оправих косата й защото се беше развалила отзад.
- Ще каним ли някой или ще излизаме?- запитах и и намигнах. Започнах да събирам всички гримове и лакове. Прибрах всичко и отидох на оправя нещата за коса. Оправих всичко. Взех коша с мръсните дрехи и го сложих в банята.

-Ще поканим някой,но условието е по бельо-казах тяърдо,но след това се засмях..
-Хайде ще се обадя на познатите ми-взех телефона и започнах данабирам..
-Звънкай и ти нека сме повечно-засмях се...След като приключих с гостите се обякох
-Аз ще отида до магазина,но ще ми трябва малко помощ може ли да дойдеш с мен?-усмихнах се мило...

- Да добре само почакай!- облякох едни дълги панталони и направо едно яке. Взех пари и се огледах в огледалото.
- Готови сме!- казах и завъртях главата си като кралица. Излязохме и се запътихм към магазина.
След 30 минути се птибрахме и оставихме всичко на масата в кухнята...

-Надявам се да дойдат повече хора,за да ни е забавно-казах малко притеснена и свлих дрехите
-Нали казахме по бельо-засмях се и свалих якето на Мери..
-Сега ще избера хубава музика и ще пооправя-усмихнах се и се зарових в дискотете..Избрах 5диска с най-новите излязли песни...Пуснах прахосмукачката и поразтребих малко...

Не знаех кой беше поканила Линдзи, но наистина и отне доста време. Всичко стана в последния момент и силно се надявах, че може да не нойде никой. Мислях, че всеки момент ще се появи Тейлър, но не сам.
- Ъм ти кой си поканила?- попитах и сипах в хупи чипсовете и разпледелих всичките питиета на плота...

Мери сипа чипсовете в купи..
-Ммм приятели и познати..даже ще има много непознати-засмях се...
-Не съм много сигурна,че ще има много момчета..даже не съм сигурна,че ще има момчета-отново се засмях и прибрах бирите в хладилника..
-Нещо друго да не забравим?-попитах я и започнх да се оглеждам

Направо летях от щастие, въпреки видимо да не ми личеше.
Не можех да задържа погледа си по-дълго от полувин минута на пътя.
Постоянно хвърлях някой сришен поглед на момичето до мен.
Надявах се добре да бях запомнил, че Мери и Линдзи са на пазар или там...там техните си момичешки работи.
Не, че щях да се впусна в педофилски действия. Напротив!
Просто исках онези досади да не са там...
Но не им казвайте че ги наричам така! Наема ще скокне драстично!
Набих спирачки нездържано и бъзо изскочих от колата. Изтичах за секунда до вратата на Ренесме и я отворих джентълменски

Чесно казано къщата наистина беше много голяма и красива. По време на пътя виждах как Тейлър ми хвърля погледи и ми идеше да се разсмея, но не го направих. Когато пристигнахме той ми отвори врата джентълменски.
- Благодаря ти..
Влязох в къщата, а той беше след мен.
- Тук е наистина много хубаво..
Докато оглеждах къщата забелязах една снимка на Линдзи. Защо нейна снимка беше в къщата на Тейлър.
- Ъм.. явно познаваш сестра ми..
За миг се зачудих дали те не живееха заедно. С Линдзи не си говорехме от години и съвсем не я познавах. Не знаех къда живее само знаех, че в града.

-Сестра ти?-отговорих някак стреснато и същевременно засрамено
Отидох до момичето, за да съм сигурен, че говори за Линдзи.
-Линдзи ти е сестра!?-повторих объркано
Момичето поклати глава някак замислено.
Та те въобще не си приличаха.
Линдзи...Линдзи си беше Линдзи. Нищо не можеше да я опше точно. Щура, дръзка, смела...А Ренесме е нежна, добричка, непорочна.
А до колкото познавах Линдзи...тя си беше доста порочничка.
-Еми...-казах-Тя ми е хазайка...
Настана неловко мълчание.
-Та...-тръгнах към кухнята надявайки се да има нещо в хладилника и да не се изложа-Нали не си вегетарианка?
Всъщност се надявах да бъде. Не вярвах, че ще намеря някакво месо, камо ли било то достатъчно

Не исках заради сестра си да си провалям деня.
- Всъщност съм вегетарянка..
Не можех да си представя да ям животни.. това си беше гнусно. Последвах го в кухнята и започнах да се оглеждам.
- На колко си години?
Попитах аз и слажих косата си зад ухото.

-Еми..започнах като притеснено разтворих хладилника
Дали щеше да има нещо там? Дали не? Ще разберете в следващия епизод!
Хубавото бе че е вегетарианка и ми трябваше само тиквичка, морков и сметана за спагети.
-На 25...26...27 и нещооо...-засмях се-Всъщност съм на 25...
Отворих един шкаф в който имаше какво ли не и измъкнах пакет спагети от него.
Ренесме седна върху плота и започна детински да клати краката си.
Върнах се към хладилника и извадих тиквичката и два моркова. Щях да имам късмет ако дори намеря мляко вместо сметана.
-А ти на колко си?-казах търсейки нож-Или по-добре да не питам?
Чувствах се всякаш за пръв път влизам в тази кухня.

Тейлър изглеждаше доста секси в кухнята. Чудеше се кой шкаф да отвори и дали в него ще намери нещо, макар и да не казваше притесненията си на глас те си личеха по изражението му.
- Аз съм на 19..
Не бях чак толкова малка, нали? Помня, че когато Линдзи беше на моята възраст вече се дрогираше и правеше други гнусни неща, а аз сякаш си бях останала на 15.
- Много ти отива ролята на готвач.
Слязох от плота и отидох до него. Огърнах с ръце мускулестото му тяло и го целунах по устните.

19? Познах!..Може да взимам пари като медиум. Шанса да позная е 5 към 100, но това са подробности.
-Да знам...-отвърнах като натиснах един от бутоните на печката-А да знаеш колко е вкусно! Ще си оближеш пръстите.
Ренесме се засмя звънливо без да се отделя от мен, а аз побързах да я целунна докато още е наблизо.
Твърде скоро тя започна да се разхожда из кухнята докато слагах спагетите в тигана с вряща вода.
-А, пудра захар!-изписука Ренесме, грабна кутийка с надпис "Пудразахар" от един от шкафовете и потопи пръста си в белия прах
В този момент една мисъл прониза мозъка ми като стрела. Започна на дрънчи непрестанно като камбана.
Хукнах със всичка сила към хола. Със сигурност не ги беше видяла. Не ги беше видяла.
-Тейлър?-чух гласа на Неси зад себе си но не отговорих
Подчти се хвърлих зад една от таборедките и се презимих като истинска рок зведа на кончерт (ако не бях в такава ситуация щях да се изкефя на макс, но сега не бе момента)За секунда се огледах халотично и погледа ми се спря на три малки прозрачни пликчета пълни с бях прах. Главата ми рязко се вдигна нагоре към стъклената маса и забелязах, че Линдзи пак ми е пипала нещата. Грабнах пакетчетата и започнах да ги тикам във вътрешния джоб на жилетката си.

Изведнъж Тейлър хукна към хола. Какво правеше за бога? Аз ли нещо нередно направих?
- Какво правиш там за бога?
Отидох до него.
- Какво държих в ръцете си?
Явно нещо криеше от мен, но не знаех какво. Той не ми отговори веднага.
- Виж не искам нищо да криещ от мен..
Говорех сякаш сме женени, но аз наистина го мислех. Още държах пудрата захар в ръката си. Загледах се по-внимателно в еня и забелязах, че това е дрога. О боже.. Сигурно това криеше Тейлър. Нямаше да му казвам, че съм разбрала какво крие. Първо исках да го чуя от него, ако ме харесваш достатъчно щеше да ми каже.

Погледа ми се стрелваше ту към Ренесме, ту към кутийката в ръцете й.
Ако й кажех със сигурност щеше да избяга. Или поне бих направил аз така ако бях на нейно място.
Не бих седял и секунда повече в свърталище на мазен гаден наркоман или наркодилър.
Не ми се искаше да я изгубя още сега.
Още когато нищо не се бе случило.
Бях прекалено объркан.
Със сигурност щеше веднага да си тръгне. Можеше и да ме намрази.
-Еми...-започнах като мъчително се изправих-Ренесме...Това не е което си мислиш...
Сложих ръчете си зад гърба за всяка сигурност.
-Наистина...-казах несигурно-Това...Линдзи...нали...Това е...
Все пак...Ако бях на нейно място аз бих избягал, нали?
Нямаше ли да е по-добре да избяга от колкото да е в упасност?
Ръцете ми бавно се протегнаха пред нея разкривайки трите пакетчета.
Не исках да я погледна в лицето от срам...за първи път ме бе срам от това, което съм.

» Къщичката на Клоуи Съмърс
» Горещият стол 14.03 - 20.о3 - Тейлър МакКуин.
» Банкова сметка №0039 (Мери Вам Пир)
» Банкова сметка №0011 (Линдзи Лоън)